Private:Galia

Описание и разработка на сайт с технологията уики за целите на електронното обучение

Първа глава -- теоретичен преглед на изследванията

Въведение в уики като технология

1. http://wikimedia.bg/downloads/research/Atanassova-2008.pdf
2. http://en.wikipedia.org/wiki/wiki
3. http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_wiki_software

Първо няколко думи за това какво е уики технология.

Уики технологията е съвсем нова технология за изграждане на уеб сайтове. Тя е реализирана посредством едно второ поколение уеб-базирани услуги или т.нар. Web 2.0. Това понятие е създадено от О‘ Райли медия през 2004 г., за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. Нека разгледаме разликите между Web 1.0 и Web 2.0. При Web 1.0 потребителите са наречени „сърфисти“. Комуникацията е едностранна и идва от уебсайта към сърфиста. Няма възможност за обратна връзка. Съдържанието се създава от уебмастърите, които поддържат сайтовете. При Web 2.0 потребителите са наречени „производители“ на съдържание. Основната идеология тук е, че съдържанието на Web 2.0 сайта е User generated content – съдържанието е създадено от потребителите. Възможност за обратна връзка за Web 2.0 потребителите и възможност за създаване и управление на общества от потенциални клиенти за собствениците на сайтовете. Във всеки един сайт, в който може да се публикува текст, коментар, снимка, клип е Web 2.0 сайт. Такива например са Facebook, Twitter, YouTube и разбира се Уикипедия и др.

Кога и от кого е създадена?

Технологията уики е създадена от Уорд Кънингам през 1995 г. в неговия проект WikiWikiWeb. Технологията уики е създадена от потребителите за потребителите. С нея се предоставя възможност на всеки един, регистриран потребител или не, да редактира съдържанието или да създава нови страници. Най-известният пример за сайт направен с уики технология е сайтът Уикипедия. Сайтът е преведен на повече от 270 езика, като в началото на 2003г. се появява и българо езичната енциклопедия.

Авторско право

Относно авторското право в Уикипедия, ако вие сте автор на някаква статия и искате да я публикувате в сайта, вие трябва да се съгласите с условията на Криейтив Комънс признание – Споделяне на споделянето и също така да лицензирате материала под лиценза за свободна документация на GNU. И двата лиценза позволяват комерсиална употреба. Ако не сте автор на нещо, което искате да публикувате – текст, картинка или друг материал, който сте открили от друг източник, трябва да се уверите , че този материал е съвместим с условията на лиценза CC-BY-SA и чак тогава ще можете да го публикувате. Всяка една промяна в съдържанието на дадена страница или създаването на такава, може да се проследи по дата, час, размера на промяната, както и от кого е направена, от регистриран потребител или ако не е по неговия IP адрес. Като по този начин може да се следи и за злоупотреби или т.нар. вандализъм, ако някой без да иска или съвсем нарочно и умишлено направи промени с цел влошаване качеството на енциклопедията. Някои от видовете вандализъм са: премахване на цялото съдържание или на голяма част от него в страниците, добавянето на прекалено голямо съдържание, така че страниците да се зареждат трудно или въобще да не могат да се отварят, добавянето на безсмислени и неенциклопедични страници, създаването на фалшиви препратки към други сайтове, писането на обиди в страниците и беседите на потребителите, поставянето на неуместни изображения, качването на материали със запазени авторски права и т.н.

История на страниците

Една от основните характеристики на уики технологията е проследяването на историята на дадена страница. Като по този начин Фондация Уикимедия дава шанс на сътрудниците, които са автори на отделните статии в Уикипедия да получат признание за добре свършената работа, но в същото време ги освобождава от отговорност от промените по статиите, които се извършват от другите участници. Историята позволява да се проследят датата и часа на промяна на страницата, кой е извършил тази промяна и в какво се изразява тази редакция. В режим на показване на историята на страница най-отгоре се изписва преглед на историята на…“избраната страница „ , може да се извърши и преглед на извършените административни действия по страницата. Можем да си избираме по колко записа на страница да се показват наведнъж, като има препратки към следващи и предишни страници. Сравняването на версии става като от лявата страна изберем по-стара версия , а от дясно по-новата, след което натискаме бутона Сравняване на версии. Съществуват препратки тек (от текуща) и пред (от предишна), които съответно сравняват дадена стара версия с текуща и дадена версия с предишна. Препратката дата и час отваря редакцията към този момент от време. Ако редакцията е извършена от нерегистриран потребител, в историята на страницата е записан под IP адрес и има препратки към неговите приноси и беседа, а ако е регистриран има препратки и към неговата лична страница. Промени могат да се извършват и от сметки с бот-статус, или така наречените ботове. В полето на историята на страницата се извежда резюме на извършените промени, или автоматично се генерира такова, ако съдържанието на страницата бъде изцяло заменено. Записва се преместването на страницата от старо към текущо заглавие. Ако по статията са извършени някакви малки промени тя се отбелязва с м. Всеки запис съдържа информация за броя байтове в текущата версия. За връщане към предишна версия дава възможност препратката връщане. Уики софтуерът позволява това връщане към по-стара версия особено когато страницата е станала обект на вандализъм.

Ако качваме файлове показването на историята е малко по-различно. Историята при тях се дели на два типа: История на качванията и история на описателната страница на файла. Даден файл може да се качи и след това да му се добавят нови версии или съвсем различни, с изключение на разширението. При тях може да се върне стара версия, но не могат да се сравняват помежду си, но описателната страница на дадената картинка си съдържа своята история във вече познатия вид. Освен това преглеждане на версии в даден и минал момент, отделните версии на статиите могат и да се сравняват, както по двойки съседни така и през няколко версии.

Могат да се създадат постоянни препратки към версия на дадена страница, чрез менюто инструменти или през история на страницата с щракане върху препратката дата и час. С тези препратки под заглавието на страницата се изписват дата, час и редактора извършил промените, също така препратки към предишни и следващи версии на страницата. Могат да се изтриват цели страници, така тяхното съдържание и история стават недостъпни за потребители без администраторски права. Това съдържание обаче може да бъде възвърнато, както цялото така и части от него. Тези действия по изтриване и възстановяване се запазват в Дневника на изтриванията.

Навигация

За по-лесната навигация в сайта Уикипедия съществуват хипервръзки или т.нар. препратки, които освен да сочат напред, могат и да покажат какво точно сочи насам към тази страница. Има два вида препратки сини и червени. Сините се разделят на три вида: вътрешни препратки, междууикита и външни препратки. Вътрешните препратки сочат към други страници в този проект, междууикитата сочат към страници от другите чуждо езикови уикита и външните препратки сочат към изцяло външни страници, непринадлежащи към Фондацията УикиМедия. Червените препратки водят към страница, която все още не е създадена, но когато отворите страницата, няма да ви изпише „Грешка“, а ще ви подкани да започнете с писането на съдържание на страницата. За създаването на външни или вътрешни препратки не е нужно да разбирате от HTML, а просто въвеждате уеб адреса или името на съществуваща страница в уики. Връзките се създават автоматично. Това е само една от хубавите страни на технологията уики, че подканя за създаването на нови страници, които ще са от полза на останалите потребители и по този начин спомага за разрастването на самия сайт. Освен тези препратки, които спомагат за по-лесната навигация в уикитата, на края на почти всяка страница има допълнителна библиография и допълнителни материали, които могат да послужат за по-задълбоченото разглеждане на проблема по дадена тема.

Редактиране

Редактирането и форматирането на текст в уики става много бързо и лесно. Редактирането е възможно за всяка една страница в уики с бутона Редактиране в горния десен ъгъл на страницата или непосредствено до името на подзаглавието. Само с няколко тага може дадена дума от текст да стане подчертана, удебелена или с наклонен шрифт. Копирането и поставянето от различни типове документи също не създава проблеми при работа в уики среда. При редактиране на текст може веднага да се види резултата, като се натисне бутона Предварителен преглед, ако не е удовлетворяващ ти дава възможност да се поправи толкова пъти колкото е нужно, за да се постигне максимално прегледен документ. Страницата, която сме редактирали ще се покаже в новия си WikiPageWord. След създаването си се появява въпросителен знак, който съобщава, че няма текст на тази страница и че тя е все още празна, за да се оправи това и страницата да стане видима за останалите и да имат достъп до нея, просто щракваме върху въпросителния знак. Уики също така позволява и качването на изображения, с които информацията за страницата се онагледява.

Източници:

Уики в обучението -- досега съществуващи примери -- публикации

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Category:On-line_learning_extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Тестове

Свободният софтуер с отворен код, МедияУики, за всяка една уики дистрибуция се инсталира с основния си пакет базови функционалности, които могат да бъдат надграждани с различни разширения (extensions). Някои от тях са Memorize, Glossary и Quiz. Memorize реализира техника за запаметяване чрез флаш карти, Glossary се използва като речник за термини. За по-лесната проверка на дефиницията на някои от термините само с преминаването на мишката върху някой от тях се появява значението на думата. И по-специално Quiz разширението се използва за направата на тестове в уики среда. Тестовете са от вида лъжа/истина – зададен е въпросът и има два отговора вярно или не, само единият от които е верен. Кодирането може да стане с радио бутони или квадратни (чек) бутони. Друг тест има възможност за само един верен отговор - при маркирането на един отговор не ни позволява да се маркира още един. Но съществуват и въпроси, на които отговорът е повече от един при тях е разрешено маркирането на няколко верни отговора. Има възможност за попълване на кратък верен отговор в поле и също попълване на празни полета в даден текст. Отговорът може да бъде низ, фиксирано число или число в определен интервал. Тези отговори са предварително зададени в квадратни скоби в уики синтаксиса. Което означава, че отговорът, който сме дали на теста трябва да е написан по абсолютно идентичен начин с този в уики средата, за да се приеме за верен. Друг вариант на тестовете са въпроси с обратна връзка. При тях след като се посочи някакъв отговор има възможност да се види дали той наистина е верен, грешен или не е даден отговор. Към всеки от изброените отговори излиза обяснителна бележка кой отговор и защо е верен или грешен. Има възможност да се избират верни отговори между картинки, анимации и аудио файлове. Редът на отговорите, както и на въпросите може да се разбърква, ако примерно на преподавателя е необходимо да раздели на две или повече групи учениците.

Участие в електронното обучение

Уики технологията е много успешно използвана в системата на образованието. Тя взема участие в електронното обучение. Преподаватели и студенти участват в разработването на иновативни и полезни дейности в областта на обучението. Проектите са създадени с цел за съвместно използване и наблюдение на даден проект от група (или групи) студенти, които заедно да работят над дадена задача. По този начин преподавателя, който ръководи групите може да следи всеки един от студентите с какво е допринесъл за създаването на възложения им проект. И тъй като Уики е технология със свободен лиценз и всеки има правото да се възползва от информацията в дадена страница, след завършването на един проект той остава достъпен за всеки и може както да ползва тази информация, така и да я редактира, надгражда и усъвършенства.

Проведени са редица проекти, които доказват, че въвеждането на уики технологията в университетите е иновативен и надежден подход за проверка на знанията и качествата на студентите. В университети по целия свят са включени групи от студенти и преподаватели в различни изследвания за това как работи уики. В повечето случаи студентите приемат това предизвикателство с малко негативизъм и уплаха. Поради мисълта, че ще трябва да пишат статии в сферата на образованието и науката, с цел разширяване на знанията си и оценяването им от преподавател, написани в енциклопедистки стил са малко стресиращи за някои и повечето от тях се отказват. Много от тях изтъкват причини като тези, че написаното от тях ще се чете от милиони потребители, че ще може да се редактира, да се добавя или изтрива съдържание от страниците им от други хора. Повечето не са свикнали с работата на писане в уики среда, макар че над полето на всяка статия в режим на редакция има лента с инструменти за по-лесното форматиране на текста. Но в повечето случаи хората, които са се съгласили да вземат участие в проекта, след приключването му доста голям процент от участниците са останали доволни както от техниката на работа с уики, така и от самите себе си.

Реализирани проекти

Един пример за създаване на проект с уики технологията е Проектът EngWiki започнал през 2006г. в Юридическия факултет по организация и информатика, в университета в Загреб, Хърватия с автори на проекта Андреа Ковачич, Горан Бубаш и Миран Златович. Този проект има за цел да тества приложимостта на уики технологиите в преподаването на английски език за специални цели и английски език като чужд език на университетско ниво.

В нея участниците определят уики като сравнително лесна за използване технология и забавна спрямо поставените на други студенти задачи и презентации за изпълнение. Уики е направена така, че потребителите да могат лесно да създават и редактират съдържанието в страниците, както и да коментират работата си един на друг. Много от студентите участвали в проекта са имали високи познания по компютърна грамотност, но не чак толкова големи по английски език. В края на този проект някои от тях коментират, че знанията им по английски език са се задълбочили.

Източници:

Втора глава -- същността на проблема

Проблем

общо: как да се модифицира съществуващо учебно съдържание във вид / формат / синтаксис на уики

Трета глава -- техническа реализация и визуализация

Указания за инсталиране на уики

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Installation
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Config_script
3. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Configuring_MediaWiki

MediaWiki

MediaWiki е свободен софтуер с отворен код. Той се използва за всички проекти на фондация Уикимедия, всички уикита в Уикия, сред които са и най-големите и известни уикита. Написан е на езика PHP и използва системата за база от данни MySQL или PostgreSQL. MediaWiki се инсталира с основните си функционалноsти, но дава възможност да се добавят допълнителни разширения (Extensions). Потребителският интерфейс е изцяло или частично преведен на повече от 70 езика. Позволява употребата на т.нар. „свободни препратки“. Има възможност съдържанието да се структурира. Една от най-ранните функции на MediaWiki е използването на именни пространства. Тези именни пространства представляват представки преди името на страницата. Това позволява разделянето на дискусии, беседи и личните страници на потребителите да се отделят от основното съдържание. Като допълнение към тях е, че страниците могат да бъдат структурирани и с помощта на подстраници. MediaWiki поддържа групирането на сходна информация в създаваните от потребителите категории. Както всеки софтуер, представен в интернет, така и MediaWiki има своите бъгове и проблеми със защитата. Този софтуер е с приоритет да обработва големи сървъри за Уикипедия нейните сродни проекти. MediaWiki се характеризира с качество, производителност, възможност за конфигуриране, лекота на използване и т.н. Поради факта, че MediaWiki е проектиран за отворено съдържание, може би не е добра идея да се използва в ситуации където е нужно да е ограничи достъпа до някои части на уики. Той е проектиран да обслужва сайтове с голям трафик като Уикипедия и няма да бъде подходящ за малки сайтове, където дисковото пространство или паметта са ограничени. Също така не е подходящ заместител на блогове и форуми.

Как се инсталира MediaWiki?

МедияУики се инсталира посредством уеб-базиран инсталационен скрипт. Преди да започнете да го използвате, трябва да направите някои неща. Първо се уверете, че сте инсталирали някоя от предпоставките Apache/IIS, MySQL4 или PHP5.След това трябва да се сдобиете със софтуерния пакет МедияУики и да качите софтуера на МедияУики на вашия сървър. Може да създадете нова базаданни за уики. Ако е необходимо да създадете акаунт на вашия уеб сървър е необходимо да следвате инструкциите на управление: Инсталация/създаване на системни сметки. МедияУики може да бъде труден за инсталиране за хора, които не са добре запознати с Apache, MySQL или PHP. За по-напреднали потребители има кратка версия на процеса на инсталиране. Първо трябва да се провери дали нашата система отговаря на минималните изисквания. Изтегляме MediaWiki директно от сайта с най-новата версия и разархивираме папката с уеб-достъпа на нашия сървър. Трябва да насочим браузъра си към директорията, в която е извлечена МедияУики. Ако се инсталира на локална машина трябва да се смени домейна в локалхост. Ако е инсталиран на отдалечен сървър трябва да се смени домейна, с името на домейн сървъра ни. След което се следват инструкциите на екрана за завършване на инсталацията. За ръчно инсталиране на МедияУики се следват следните стъпки. Изтегляме си най-новата версия на софтуера. Изтеглените файлове са в tar.gz формат, което означава, че трябва да бъдат разархивирани преди употреба. Това може да се извърши на на място или директно на нашия сървър. Ако все още не сме качили файловете си на нашия уеб-браузър, сега вече е време да го направим. Уверете се, че опцията за качване „ Промяна на файловите имена в малки „ е забранена. Качете файловете на уеб-директорията на вашия уеб-сървър или чрез директно копиране на разархивираната папка, или чрез използване на FTP клиент като File Zilla. Ако сте инсталирали Apache, правилната директория е посочена във вашият httpd.conf файл. Преименувайте качената папка в каквото бихте искали да имате в URL. Ако вашият уеб-сървър е задействан под http://localhost например, преименуван на /w/ директория, което означава, че вие ще имате достъп до вашето уики на http://localhost/w/index.php. Не използвайте /wiki/, ако искате да го използвате като кратък URL. Тази преименувана папка ще бъде отнесена като <MediaWiki-folder>.

Подготовка на директориите.

МедияУики 1.16 и по-ранна версия трябва да бъде активна в състояние да пише в директорията <MediaWiki-folder>/mw-config, когато е задействан нейният инсталационен скрипт. Ако не сте го направили, трябва да промените настройките за достъп за mf-config поддиректорията така, че тя да може да бъде записвана от уеб-сървъра. Ако използвате FileZilla с десен бутон върху mf-config директорията, избирате атрибути и отбелязвате „Write” под “Owner”. Забележка: МедияУики трябва да бъде инсталирана в поддиректория на root на нашия документ, а не в самия root на документа. Това е ако нашият домейн my.domain.org например е съпоставен с документа root /home/mysqld/public_html, тогава МедияУики би трябвало да бъде инсталирана в /home/mysqld/public_html/w или подобен. Тогава МедияУики ще бъде валидна под http://my.domain.org/w. Това е от особена важност, ако ще използвате кратки URL.

Създаване на база от данни

Ако вече имате създадена база данни и знаете root паролата за нея, инсталационният скрипт на МедияУики може да създаде нова база данни за вас. Ако това е така може да се пропусне раздела Run за инсталационния скрипт по-долу. Ако не знаете паролата на администратора, например ако сте на хостван сървър, ще трябва да се създаде нова база от данни. Трябва да използвате SQLite, MySQL или Postgres за съхранение на действителното съдържание на уики.

МедияУики поддържа SQLite от версия 1.13 до 1.16, която по-висока версия е препоръчителна. SQLite е библиотека от самостоятелна база данни, която съхранява съдържанието на базата данни в един файл. Ако PHP има pdo-sqlite модул, не се изисква допълнителна настройка. На инсталационната страница, ще трябва да изберете име на базата данни и SQLite база данни директория. За директорията на базата данни, инсталаторът ще се опита да създаде стойност по подразбиране извън документа root. Ако се провали, направете ръчно настройките на безопасно място, за да се предпази, като я прави достъпна за всеки в интернет. Също така трябва да създадете MySQL база данни и потребител, преди да инсталирате МедияУики. Можете да направите това чрез използване на различни контролни панели, като PHPMyAdmin, или може да имате възможност да използвате SSH, за да влезете във вашия хост и да въведете командите в реда на MySQL. Вижте съответната документация и се свържете с вашия доставчик на хост, за да създаде акаунт за вас.

Инсталация под Windows : Свалете MySQL msi. Стартирайте msi файла и приемете по подразбиране. Когато създавате root акаунт използвайте парола, която може да запомните. Run Start->All Programs->MySQL->MySQL Server->MySQL Command Line Client. Въведете root паролата, която току що създадохте и продължете инструкциите надолу. Инсталирането продължава. Създайте база данни

wikidb –  grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'localhost' identified by 'password';

Ако вашата база данни на работи на същия сървър като вашия уеб сървър трябва да дадете на съответния уеб сървър име на хост mediawiki.example.com, например :

grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'mediawiki.example.com' identified    by 'password';

Ако използвате Postgres трябва да имате база данни и потребител създадени за вас, или да се предостави името на Postgres потребителя със „superuser“ привилегии до конфигурационната форма. Често това е база данни на потребителя наречена Postgres. Базата данни, която МедияУики ще използва трябва да има инсталирани plpgsql и tsearch2. Инсталационният скрипт ще се опита да инсталира plpgsql, но може да е наложи сами да инсталирате tsearch2, който се използва за търсене на текст в уикито. Има един начин да се направят повечето от настройките. Това е за Уникс-подобни системи и предполага, че вече сме инсталирали модулите на plpgsql и tsearch2. В този пример ние ще създаден база от данни наречена wikidb, притежавана от потребител на име wikiuser. От командния ред, като Postgres потребител изпълнете следните стъпки:

createuser –S –D –R –P –E wikiuser (въведете паролата)
created –O wikiuser wikidb 

или като super user (по подразбиране Postgres) изпълнете следните команди в реда на базата данни:

CREATEUSER wikiuser WITH NOCREATEDB NOCREATEROLE NOSUPERUSER ENCRYPTED PASSWORD ‘password’;
CREATE DATABASE wikidb WITH OWNER wikiuser;

Забележка: Ако използвате PostgreSQL 9.0 и нагоре, не е нужно да добавяте pl/pgsql, тъй като той се инсталира по подразбиране.

createlang plpgsql wikidb

Добавяне на Tsearch2. Ако използвате PotgreSQL 8.3x не е нужно да изпълнявате следните стъпки, тъй като е интегриран в ядрото. За да инсталирате Tsearch2 под Windows операционна система е необходимо да направите следното: намерете tsearch2 (вероятно в .\PostgreSQL\8.x\share\contrib) и го копирайте в директорията postgresql\8.x\ bin. От командният ред на тази директория , въведете „psqlwikidb < tsearch2.sql-U wikiuser”, ще ви попита за паролата на уики потребителя. Това е. След това трябва да предоставите права на избор за уики потребителя на tsearch таблиците и да въведете правилното място.

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfg to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfgmap to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "update pg_ts_cfg set locale = current_setting('lc_collate') where ts_name = 'default' and prs_name='default';"

Ако получите съобщение за грешка подобна на "ERROR: relation "pg_ts_cfg" does not exist" при изпълнение на горните твърдения, се опитайте отново да инсталирате tsearch2 до базата данни wikidb, но вмето това използвайте следните две отделни стъпки:

su – postgres
psql – wikidb –f tsearch2.sql

За PostgreSQL 8.3 или по-късна версия:

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config_map to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"

Стартиране на инсталационния скрипт. Веднъж след като са завършени всички стъпки, можете да завършите инсталацията през уеб браузъра, основно чрез отиване на index.php URI на вашия браузър, проверете инструкциите посочени в ръководството Config script. Ако наистина се нуждаете, можете да стартирате командния ред на инсталатора или CLI: php maintenance/install.php. Веднъж инсталиран, се уверете, че ви се предоставя актуална информация и поддържате сървъра си сигурен!

Указания за надграждане на уикито със специализирани разширения - Quiz

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Изготвяне на учебното съдържание с електронни тестове -- синтаксиса на Quiz, скрийншоти, резултати от тестването

1. http://en.wikiversity.org/wiki/Help:Quiz

Приложения

1. Речник на понятия свързани с уики / електронно обучение / тестове
2. Сорс код на Quiz