Private:Galia

Описание и разработка на сайт с технологията уики за целите на електронното обучение

Първа глава -- теоретичен преглед на изследванията

Въведение в уики като технология

1. http://wikimedia.bg/downloads/research/Atanassova-2008.pdf
2. http://en.wikipedia.org/wiki/wiki
3. http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_wiki_software

Първо няколко думи за това какво е уики технология.

Уики технологията е съвсем нова технология за изграждане на уеб сайтове. Тя е реализирана посредством едно второ поколение уеб-базирани услуги или т.нар. Web 2.0. Това понятие е създадено от О‘ Райли медия през 2004 г., за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. Какви са разликите между Web 1.0 и Web 2.0? При Web 1.0 потребителите са наречени „сърфисти“. Комуникацията е едностранна и идва от уебсайта към сърфиста. Няма възможност за обратна връзка. Съдържанието се създава от уебмастърите, които поддържат сайтовете. При Web 2.0 потребителите са наречени „производители“ на съдържание. Основната идеология тук е, че съдържанието на Web 2.0 сайта е User generated content – съдържанието е създадено от потребителите. Възможност за обратна връзка за Web 2.0 потребителите и възможност за създаване и управление на общества от потенциални клиенти за собствениците на сайтовете. Във всеки един сайт, в който може да се публикува текст, коментар, снимка, клип е Web 2.0 сайт. Такива например са Facebook, Twitter, YouTube и разбира се Уикипедия и др.

Кога и от кого е създадена?

Технологията уики е създадена от Уорд Кънингам през 1995 г. в неговия проект WikiWikiWeb. Технологията уики е създадена от потребителите за потребителите. С нея се предоставя възможност на всеки един, регистриран потребител или не, да редактира съдържанието или да създава нови страници. Най-известният пример за сайт направен с уики технология е сайтът Уикипедия. Сайтът е преведен на повече от 270 езика, като в началото на 2003г. се появява и българо езичната енциклопедия.

Авторско право

Относно авторското право в Уикипедия, ако трябва да се публикува статия с авторско право, първо трябва да се приемат условията на Криейтив Комънс признание – Споделяне на споделянето и също така да се лицензира материала под лиценза за свободна документация на GNU. И двата лиценза позволяват комерсиална употреба. Ако даден потребител няма авторски права над дадена статия, която иска да публикува – текст, картинка или друг материал, който е открит от друг източник, трябва да се увери, че този материал е съвместим с условията на лиценза CC-BY-SA и чак тогава ще може да го публикува. Всяка една промяна в съдържанието на дадена страница или създаването на такава, може да се проследи по дата, час, размера на промяната, както и от кого е направена, от регистриран потребител или ако не е по неговия IP адрес. Като по този начин може да се следи и за злоупотреби или т.нар. вандализъм, ако някой без да иска или съвсем нарочно и умишлено направи промени с цел влошаване качеството на енциклопедията. Някои от видовете вандализъм са: премахване на цялото съдържание или на голяма част от него в страниците, добавянето на прекалено голямо съдържание, така че страниците да се зареждат трудно или въобще да не могат да се отварят, добавянето на безсмислени и неенциклопедични страници, създаването на фалшиви препратки към други сайтове, писането на обиди в страниците и беседите на потребителите, поставянето на неуместни изображения, качването на материали със запазени авторски права и т.н.

История на страниците

Една от основните характеристики на уики технологията е проследяването на историята на дадена страница. Като по този начин Фондация Уикимедия дава шанс на сътрудниците, които са автори на отделните статии в Уикипедия да получат признание за добре свършената работа, но в същото време ги освобождава от отговорност от промените по статиите, които се извършват от другите участници. Историята позволява да се проследят датата и часа на промяна на страницата, кой е извършил тази промяна и в какво се изразява тази редакция. В режим на показване на историята на страница най-отгоре се изписва преглед на историята на…“избраната страница „ , може да се извърши и преглед на извършените административни действия по страницата. Може да се избират по колко записа на страница да се показват наведнъж, като има препратки към следващи и предишни страници. Сравняването на версии става като от лявата страна се избере по-стара версия , а от дясно по-новата, след което се натиска бутона Сравняване на версии. Съществуват препратки тек (от текуща) и пред (от предишна), които съответно сравняват дадена стара версия с текуща и дадена версия с предишна. Препратката дата и час отваря редакцията към този момент от време. Ако редакцията е извършена от нерегистриран потребител, в историята на страницата е записан под IP адрес и има препратки към неговите приноси и беседа, а ако е регистриран има препратки и към неговата лична страница. Промени могат да се извършват и от сметки с бот-статус, или така наречените ботове. В полето на историята на страницата се извежда резюме на извършените промени, или автоматично се генерира такова, ако съдържанието на страницата бъде изцяло заменено. Записва се преместването на страницата от старо към текущо заглавие. Ако по статията са извършени някакви малки промени тя се отбелязва с буквата м. Всеки запис съдържа информация за броя байтове в текущата версия. За връщане към предишна версия дава възможност препратката връщане. Уики софтуерът позволява това връщане към по-стара версия особено когато страницата е станала обект на вандализъм.

Ако се качват файлове показването на историята е малко по-различно. Историята при тях се дели на два типа: История на качванията и история на описателната страница на файла. Даден файл може да се качи и след това да му се добавят нови версии или съвсем различни, с изключение на разширението. При тях може да се върне стара версия, но не могат да се сравняват помежду си, но описателната страница на дадената картинка си съдържа своята история във вече познатия вид. Освен това преглеждане на версии в даден и минал момент, отделните версии на статиите могат и да се сравняват, както по двойки съседни така и през няколко версии.

Могат да се създадат постоянни препратки към версия на дадена страница, чрез менюто инструменти или през история на страницата с щракане върху препратката дата и час. С тези препратки под заглавието на страницата се изписват дата, час и редактора извършил промените, също така препратки към предишни и следващи версии на страницата. Могат да се изтриват цели страници, така тяхното съдържание и история стават недостъпни за потребители без администраторски права. Това съдържание обаче може да бъде възвърнато, както цялото така и части от него. Тези действия по изтриване и възстановяване се запазват в Дневника на изтриванията.

Навигация

Някои първоначални насоки, които могат да помогнат на новите потребители, да свикнат по-бързо с навигацията и особеностите на уики технологията са описани в следните стъпки. Като първо може да се отбележи, че за разлика от други текстови редактори, при които съхраняването на файл става след самото му създаване, чрез излизането на прозорец, който казва под какво име да е съхрани файла, при уики технологията е точно обратното – първо се записва името на файла и след това се създава съдържанието му. Друга основна характеристика са препратките. Освен препратките, които сочат от тази към други страници, може и лесно да се види кои страници сочат към дадената. В тези препратки има два вида – сини и червени. Или съществуващи и несъществуващи страници. Червената препратка сочи към страница, която дава възможност да се създаде съдържание към дадената страница. Навигацията в категорийното дърво може да върви само нагоре – към нейните родителски страници и надолу, към категориите които я наследяват. Към всички страници, освен към специалните има прилежащи беседи, които имат независими истории. Историите могат да се проверяват както една с друга съседни, така и през няколко. Също така могат да се проследяват както собствените приноси, така и приносите на другите редактори. В списъците с приноси се записват само редакциите по страниците, а другите действия, като качване на картинки, регистриране на сметки, преместване на страници, които изискват административен статут , се записват в т. нар. дневници. Освен това може да се отбележи и проследяването на промените в някои страници с бутона наблюдение на страницата, така може да се следи за всяка промяна по страницата, но всеки потребител има достъп само и единствено до своя личен списък на наблюдение. Навигацията из различните именни пространства задължително изисква както изписването на заглавието на страницата, така и заглавието на именното пространство. В противен случай търсачката ще отваря съвсем различна страница. Например ако се зададе търсене на страницата навигация, без да е въведена представката Уикипедия, търсачката ще отвори енциклопедичната страница, за това ако се изисква да се намери информация за навигацията в Уикипедия трябва да се изпише Уикипедия:Навигация. За по-лесната навигация в сайта Уикипедия съществуват хипервръзки или т.нар. препратки, които освен да сочат напред, могат и да покажат какво точно сочи насам към тази страница. Има два вида препратки сини и червени. Сините се разделят на три вида: вътрешни препратки, междууикита и външни препратки. Вътрешните препратки сочат към други страници в този проект, междууикитата сочат към страници от другите чуждо езикови уикита и външните препратки сочат към изцяло външни страници, непринадлежащи към Фондацията УикиМедия. Червените препратки водят към страница, която все още не е създадена, но когато страницата се зареди, няма да се изпише „Грешка“, а ще подкани да за започване с писането на съдържание на страницата. За създаването на външни или вътрешни препратки не е нужно разбирането от HTML, а просто се въвежда уеб адреса или името на съществуваща страница в уики. Връзките се създават автоматично. Това е само една от хубавите страни на технологията уики, че подканя за създаването на нови страници, които ще са от полза на останалите потребители и по този начин спомага за разрастването на самия сайт. Освен тези препратки, които спомагат за по-лесната навигация в уикитата, на края на почти всяка страница има допълнителна библиография и допълнителни материали, които могат да послужат за по-задълбоченото разглеждане на проблема по дадена тема.

Редактиране

Редактирането и форматирането на текст в уики става много бързо и лесно. Редактирането е възможно за всяка една страница в уики с бутона Редактиране в горния десен ъгъл на страницата или непосредствено до името на подзаглавието. Само с няколко тага може дадена дума от текст да стане подчертана, удебелена или с наклонен шрифт. Копирането и поставянето от различни типове документи също не създава проблеми при работа в уики среда. При редактиране на текст може веднага да се види резултата, като се натисне бутона Предварителен преглед, ако не е удовлетворяващ уики дава възможност да се поправи толкова пъти колкото е нужно, за да се постигне максимално прегледен документ. Страницата, която е редактирана ще се покаже в новия си WikiPageWord. След създаването си се появява въпросителен знак, който съобщава, че няма текст на тази страница и че тя е все още празна, за да се оправи това и страницата да стане видима за останалите и да имат достъп до нея, просто щракваме върху въпросителния знак. Уики също така позволява и качването на изображения, с които информацията за страницата се онагледява.

Източници:

Видове уикита, приложения -- корпоративни, учебни

МедияУики е широко използвана от много корпоративни сайтове. Това е един изключителен мащабируем и гъвкав софтуерен продукт. МедияУики снабдява тези сайтове с мощен инструмент, с който клиенти и партньори могат да споделят помежду си и в същото време да развиват знанията си. МедияУики осигурява един иновационен инструмент за сътрудничество, който допълва старите и традиционни инструменти за съобщения, за създаването на едно организирано хранилище на знанието. Междувременно потребителите на тези сайтове използват уики, за да споделят знания и стратегии. Това е една добра стратегия за откритост и подобряване на света, чрез допринасянето на уеб съдържание, като се запазват авторските права и позволява свободното му използване от други под свободния лиценз на GNU, което позволява широкото разпространение на знания и идеи. Друго удобство на МедияУики е, че потребителите се освобождават от използването на електронната поща, от бъркотията с текстообработка на документи, постоянното препращане напред и назад към противоречиви версии, които нямат ясна история на промяната и нямат взаимовръзка. Когато цялото съдържание се съхранява на сървъра, който е достъпен чрез уеб браузър, всичко е много по-лесно, по-удобно и достъпно. Някои примери за компаниите използващи уики софтуер. Един от тях е Novell, водещ доставчик в предоставянето на информационни решения, за надеждно управление, уеб и мрежови услуги. Novell използва МедияУики за споделяне на знания и стратегии, помага на потребителите да управляват и да интегрират техните технологични среди посредством деблокирането на най-добрите по рода си отворени стандарти базиран софтуер. Novell помага на клиентите да получат контрол над тяхната IT работна среда, като едновременно с това постигат намаляване на разходите. Друг пример е Intel Corporation най-голямата компания за полупроводници в света, известна със своите микропроцесори, чипсети за дънни платки, мрежови карти, флаш памети, вградени процесори и други устройства свързани с комуникациите и изчислителната техника. Wikia друг член на Уикипедия. Гил Пенчина – главен изпълнителен директор на компанията споделя: „ От стартирането на сайта през 2004 година са създадени над 1500 Wikia и редактирани от над 30 000 потребители. Wikia е вече достъпен на над 40 езика и е вече домакин на някои от най-големите в света уикита, които са извън Уикипедия.“. Това потвърждава идеята, че технологията уики може да е съвсем нова, но нараства с бързи темпове в корпоративните среди. Което от своя страна може да доведе до голям, устойчив и разрастващ се бизнес. Gyanasoft е компания фокусирала се върху осигуряването на стабилни вградени архитектури софтуерни платформи, инструменти и услуги, с опит в потребителското оборудване, електроника и програмируеми мултимедийни процесори. От тази компания споделят: „Използваме МедияУики за съхраняването на документи за администриране на системата, ръководства за инсталацията на софтуера, HR процедури, вътрешна адресна книга, софтуерни съвети и трикове, ежеседмични отчети на състоянието, както и всички клиенти свързани с проекта информация“. Така цялата тази информация се превръща в едно централно хранилище известно за всички. Това подсказва, че уики технологията може да използва за всякакви цели и задачи в корпоративните среди. Източници:

Уики в обучението -- досега съществуващи примери -- публикации

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Category:On-line_learning_extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Тестове

Свободният софтуер с отворен код, МедияУики, за всяка една уики дистрибуция се инсталира с основния си пакет базови функционалности, които могат да бъдат надграждани с различни разширения (extensions). Някои от тях са Memorize, Glossary и Quiz. Memorize реализира техника за запаметяване чрез флаш карти, Glossary се използва като речник за термини. За по-лесната проверка на дефиницията на някои от термините само с преминаването на мишката върху някой от тях се появява значението на думата. И по-специално Quiz разширението се използва за направата на тестове в уики среда. Тестовете са от вида лъжа/истина – зададен е въпросът и има два отговора вярно или не, само единият от които е верен. Кодирането може да стане с радио бутони или квадратни (чек) бутони. Друг тест има възможност за само един верен отговор - при маркирането на един отговор не позволява да се маркира още един. Но съществуват и въпроси, на които отговорът е повече от един при тях е разрешено маркирането на няколко верни отговора. Има възможност за попълване на кратък верен отговор в поле и също попълване на празни полета в даден текст. Отговорът може да бъде низ, фиксирано число или число в определен интервал. Тези отговори са предварително зададени в квадратни скоби в уики синтаксиса. Което означава, че отговорът, който е избран на теста, трябва да е написан по абсолютно идентичен начин с този в уики средата, за да се приеме за верен. Друг вариант на тестовете са въпроси с обратна връзка. При тях след като се посочи някакъв отговор има възможност да се види дали той наистина е верен, грешен или не е даден отговор. Към всеки от изброените отговори излиза обяснителна бележка кой отговор и защо е верен или грешен. Има възможност да се избират верни отговори между картинки, анимации и аудио файлове. Редът на отговорите, както и на въпросите може да се разбърква, ако примерно на преподавателя е необходимо да раздели на две или повече групи учениците.

Инсталирането на разширението Quiz се извършва като се създаде нова директория с име Quiz в директорията с разширенията на уики, след което се копират свалените файлове в новата директория. В края на LocalSettings.php се добавя реда require_once("$IP/extensions/Quiz/Quiz.php"). Тестовете са създадени, за да улеснят създаването на нови типове въпроси. Освен основните типове въпроси интегрирани в Quiz има възможност за създаването на нови типове въпроси. Първото, което трябва да се направи е да се избере синтаксис на въпроса. Съществуват ограничения относно това какъв синтаксис ще се избере, а те са следните: синтаксисът на заглавния въпрос трябва да е фиксиран и въпросът трябва да бъде поставен във фигурни скоби. За да има съгласуваност е препоръчително да се използват отвесни скоби ||, за да се отбележи началото на секцията за обратна връзка („ корекция“). Следващата стъпка е да се избере име на код за вида на въпроса (например „questionTypeName“), както и символ. За момента символите, които се употребяват са обикновени скоби „()“, които служат за избор на единствен отговор, защото прилича на радио бутона, и квадратните скоби „[]“, които се използват за множествен избор на отговор, защото приличат на чек-бутоните. Следва да се добави думата „case“ в началото на синтактичния параметър „switch”, което може да се направи по следния начин:

 case ‘symbol’:
 $this->mType = “quiestionTypeName”;
 break;

Към Quiz.php се добавя функцията анализатор, която функция трябва да конвертира обекта от тип въпрос в HTML и да зададе състояние на въпроса – грешен, правилен, грешка или немаркиран, съответно синтактични грешки и евентуално публикувани отговори. При именуването на функцията „questionTypeNameParseObjekt” първо трябва да се конвертира основният тип обект от тестови синтаксис в HTML това може да се направи по следния начин:

     •	@param $input – обектът от тип въпрос е в тестови синтаксис
     •	@return $output – обектът от тип въпрос е в HTML 

или

       function  questionTypeNameParseObject($input) { // въвежда  се кодът избран за вида на въпроса 
       $this->setState(“”); // установяване на състоянието, ако е необходимо
       return $output;
       } 

Най-отдолу се добавят синтактичните спецификации, които ще бъдат добавени към помощта.

Участие в електронното обучение

Уики технологията е много успешно използвана в системата на образованието. Тя взема участие в електронното обучение. Преподаватели и студенти участват в разработването на иновативни и полезни дейности в областта на обучението. Проектите са създадени с цел за съвместно използване и наблюдение на даден проект от група (или групи) студенти, които заедно да работят над дадена задача. По този начин преподавателя, който ръководи групите може да следи всеки един от студентите с какво е допринесъл за създаването на възложения им проект. И тъй като Уики е технология със свободен лиценз и всеки има правото да се възползва от информацията в дадена страница, след завършването на един проект той остава достъпен за всеки и може както да ползва тази информация, така и да я редактира, надгражда и усъвършенства.

В общността на Уикипедия всеки е добре дошъл, независимо дали е учител, ученик или преподавател, участниците в проектите са насърчавани да използват Уикипедия в курса си на обучение, за да се покаже как работи съдържанието на уеб сайта със свободен достъп. Много от тези проекти са допринесли едновременно с развитието на знанията на студентите и с добавянето на ново съдържание в Уикипедия. Едно от предимствата студентите да се занимават редовно над заданията за домашна работа е, че те се сблъскват с реалната ситуация в света, която е не само образователна, но също така и интересна. Друг интересен факт е, че участниците в Уикипедия не са само консуматори на информация, те са и нейни създатели. Освен това уики технологията дава възможност на студентите от курса да сътрудничат помежду си с бележки и документи, като усилията им ще останат онлайн, вместо да бъдат изхвърлени и забравени, както става с повечето курсови работи, които са разработвани на листи хартия. В контраст с традиционните задачи за писане, работата с уики предлага някои предимства на студентите. Отговорността която се поема за представянето на работата пред глобалната аудитория се отразява положително на предаността, която се отдава при писането на дадена задача. След приключването на курсовия проект съдържанието остава достъпно за четене, редактиране и подобряване от други потребители. В уики среда се научава разликата между факти и аналитичен стил на писане, укрепва се способността да се мисли критично и да се оценяват източници. В процеса на създаване на текст се научва принципа за съвместна работа и успоредно с това се добиват нови знания относно зададения проблем. Това дава възможност да се направят изводи за целите, за които уики технологията се използва най-добре. Като цяло придобиването на знания в процеса на създаване на текстове в уики, което става все по-важна част в работата с IT технологии.

Проведени са редица проекти, които доказват, че въвеждането на уики технологията в университетите е иновативен и надежден подход за проверка на знанията и качествата на студентите. В университети по целия свят са включени групи от студенти и преподаватели в различни изследвания за това как работи уики. В повечето случаи студентите приемат това предизвикателство с малко негативизъм и уплаха. Поради мисълта, че ще трябва да пишат статии в сферата на образованието и науката, с цел разширяване на знанията си и оценяването им от преподавател, написани в енциклопедистки стил са малко стресиращи за някои и повечето от тях се отказват. Много от тях изтъкват причини като тези, че написаното от тях ще се чете от милиони потребители, че ще може да се редактира, да се добавя или изтрива съдържание от страниците им от други хора. Повечето не са свикнали с работата на писане в уики среда, макар че над полето на всяка статия в режим на редакция има лента с инструменти за по-лесното форматиране на текста. Но в повечето случаи хората, които са се съгласили да вземат участие в проекта, след приключването му доста голям процент от участниците са останали доволни както от техниката на работа с уики, така и от самите себе си.

Реализирани проекти

Един пример за създаване на проект с уики технологията е Проектът EngWiki започнал през 2006г. в Юридическия факултет по организация и информатика, в университета в Загреб, Хърватия с автори на проекта Андреа Ковачич, Горан Бубаш и Миран Златович. Този проект има за цел да тества приложимостта на уики технологиите в преподаването на английски език за специални цели и английски език като чужд език на университетско ниво.

В нея участниците определят уики като сравнително лесна за използване технология и забавна спрямо поставените на други студенти задачи и презентации за изпълнение. Уики е направена така, че потребителите да могат лесно да създават и редактират съдържанието в страниците, както и да коментират работата си един на друг. Много от студентите участвали в проекта са имали високи познания по компютърна грамотност, но не чак толкова големи по английски език. В края на този проект някои от тях коментират, че знанията им по английски език са се задълбочили.

Източници:

Втора глава -- същността на проблема

Проблем

общо: как да се модифицира съществуващо учебно съдържание във вид / формат / синтаксис на уики

Трета глава -- техническа реализация и визуализация

Указания за инсталиране на уики

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Installation
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Config_script
3. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Configuring_MediaWiki

MediaWiki

MediaWiki е свободен софтуер с отворен код. Той се използва за всички проекти на фондация Уикимедия, всички уикита в Уикия, сред които са и най-големите и известни уикита. Написан е на езика PHP и използва системата за база от данни MySQL или PostgreSQL. MediaWiki се инсталира с основните си функционалноsти, но дава възможност да се добавят допълнителни разширения (Extensions). Потребителският интерфейс е изцяло или частично преведен на повече от 70 езика. Уики софтуерът позволява употребата на т.нар. „свободни препратки“. Има възможност съдържанието да се организира по различни начини. Една от най-ранните функции на MediaWiki е използването на именни пространства. Тези именни пространства представляват представки преди името на страницата. Това позволява разделянето на дискусии, беседи и личните страници на потребителите да се отделят от основното съдържание. Като допълнение към тях е, че страниците могат да бъдат структурирани и с помощта на подстраници. MediaWiki поддържа групирането на сходна информация в създаваните от потребителите категории.

Както всеки софтуер, представен в интернет, така и MediaWiki има своите бъгове и проблеми със защитата. Този софтуер е с приоритет да обработва големи сървъри за Уикипедия и нейните сродни проекти. MediaWiki се характеризира с качество, производителност, възможност за конфигуриране, лекота на използване и т.н. Поради факта, че MediaWiki е проектиран за отворено съдържание, невинаги е подходящо да се използва в ситуации където е нужно да се ограничи достъпът до някои части на уикито. Също така не е подходящ заместител на блогове и форуми.

Инсталация на MediaWiki

Цялостна забележка: Не използвай 1 л.мн.ч. ("Ако все още не сме качили..."), нито 2 л. мн.ч. ("Преди да започнете да го използвате..."). Дипломната ти работа не трябва да съдържа подобен изказ, а само в безлична форма. (пример: "Ако все още не са качени..." и "Преди да започне употребата...")

МедияУики се инсталира посредством уеб-базиран инсталационен скрипт. Преди да започне употребата му, трябва да се направят някои от следните неща. Като първо трябва да са инсталирани някоя от предпоставките Apache/IIS, MySQL4 или PHP5.След това трябва да се изтегли софтуерния пакет МедияУики и да се качи софтуера на МедияУики на сървъра. Може да се създаде нова база данни за уики. Ако е необходимо да се създаде акаунт на съществуващия уеб сървър е необходимо да се спазват следните инструкции на управление: Инсталация/създаване на системни сметки. МедияУики може да бъде труден за инсталиране за хора, които не са добре запознати с Apache, MySQL или PHP. За по-напреднали потребители има кратка версия на процеса на инсталиране. Първо трябва да се провери дали системата отговаря на минималните изисквания. MediaWiki може да се изтегли директно от сайта с най-новата версия. Папката с уеб достъпа се разархивира на съответния сървър. Браузъра трябва да се насочи към директорията, в която е извлечена МедияУики. Ако се инсталира на локална машина трябва да се смени домейна в локалхост. Ако е инсталиран на отдалечен сървър трябва да се смени домейна, с името на домейн сървъра. След което се следват инструкциите на екрана за завършване на инсталацията.

За ръчно инсталиране на МедияУики се следват следните стъпки. Изтегля се най-новата версия на софтуера. Изтеглените файлове са в tar.gz формат, което означава, че трябва да бъдат разархивирани преди употреба. Това може да се извърши на място или директно на сървъра.

Ако все още файловете не са качени на уеб-браузъра, сега вече трябва да се направи. Опцията за качване „ Промяна на файловите имена в малки „ трябва да е забранена. Файловете на уеб-директорията се качват на съответния уеб-сървър или чрез директно копиране на разархивираната папка, или чрез използване на FTP клиент като File Zilla. Ако Apache е инсталиран, правилната директория е посочена в httpd.conf файл.

Качената папка се преименува с желаното име в URL. Ако уеб-сървъра е задействан под http://localhost например, преименуван на /w/ директория, което означава, че има достъп до уикито на http://localhost/w/index.php. Да не се използва /wiki/, ако трябва да се използва като кратък URL. Тази преименувана папка ще бъде отнесена като <MediaWiki-folder>.

Подготовка на директориите.

МедияУики 1.16 и по-ранна версия трябва да бъде активна в състояние да пише в директорията <MediaWiki-folder>/mw-config, когато е задействан нейният инсталационен скрипт. Ако все още не е направено, трябва да се променят настройките за достъп за mf-config поддиректорията така, че тя да може да бъде записвана от уеб-сървъра. Ако се използва FileZilla, с десен бутон върху mf-config директорията, се избира атрибути и се отбелязва „Write” под “Owner”.

Забележка: МедияУики трябва да бъде инсталирана в поддиректория на root на документа, а не в самия root на документа. Това е ако желаният домейн my.domain.org например е съпоставен с документа root /home/mysqld/public_html, тогава МедияУики би трябвало да бъде инсталирана в /home/mysqld/public_html/w или подобен. Тогава МедияУики ще бъде валидна под http://my.domain.org/w. Това е от особена важност, ако се използват кратки URL.

Създаване на база от данни

Ако вече има създадена база данни и се знае root паролата за нея, инсталационният скрипт на МедияУики може да създаде нова база данни. Ако това е така може да се пропусне раздела Run за инсталационния скрипт по-долу. Ако не е известна паролата на администратора, например ако е на хостван сървър, ще трябва да се създаде нова база от данни. Трябва да се използва SQLite, MySQL или Postgres за съхранение на действителното съдържание на уики.

МедияУики поддържа SQLite от версия 1.13 до 1.16, която по-висока версия е препоръчителна. SQLite е библиотека от самостоятелна база данни, която съхранява съдържанието на базата данни в един файл. Ако PHP има pdo-sqlite модул, не се изисква допълнителна настройка. На инсталационната страница, ще трябва да се избере името на базата данни и SQLite база данни директория. За директорията на базата данни, инсталаторът ще се опита да създаде стойност по подразбиране извън документа root. Ако се провали, настройките трябва да се направят ръчно на безопасно място, за да се предпази, като я прави достъпна за всеки в интернет.

Също така трябва да се създаде MySQL база данни и потребител, преди да се инсталира МедияУики. Това може да се направи чрез използване на различни контролни панели, като PHPMyAdmin, или може да има възможност да се използва SSH, за да се влезе в дадения хост и да се въведат командите в реда на MySQL. Трябва да се провери съответната документация и да се направи връзка с доставчика на хост, за да се създаде акаунт.

Инсталация под Windows : Изтегля се MySQL msi. Стартира се файла msi и се приема по подразбиране. Когато се създава root акаунт се използва парола, която може да се запомни. Run Start->All Programs->MySQL->MySQL Server->MySQL Command Line Client. Въвежда се root паролата, която току що е създадена и се продължава с инструкциите надолу. Инсталирането продължава. Създава се база данни

wikidb –  grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'localhost' identified by 'password';

Ако съответната база данни не работи на същия сървър като желания уеб сървър, на съответния уеб сървър трябва да се даде име на хост mediawiki.example.com, например :

grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'mediawiki.example.com' identified    by 'password';

Ако се използва Postgres трябва да има създадени база данни и потребител, или да се предостави името на Postgres потребителя със „superuser“ привилегии до конфигурационната форма. Често това е база данни на потребителя наречена Postgres. Базата данни, която МедияУики ще използва трябва да има инсталирани plpgsql и tsearch2. Инсталационният скрипт ще се опита да инсталира plpgsql, но може да се наложи ръчно да се инсталира tsearch2, който се използва за търсене на текст в уикито. Има един начин да се направят повечето от настройките. Това е за Уникс-подобни системи и предполага, че вече са инсталирани модулите на plpgsql и tsearch2. В този пример е създадена база от данни наречена wikidb, притежавана от потребител на име wikiuser. От командния ред, трябва да се изпълнят следните стъпки като Postgres потребител:

createuser –S –D –R –P –E wikiuser (въведете паролата)
created –O wikiuser wikidb 

или като super user (по подразбиране Postgres) се изпълняват следните команди в реда на базата данни:

CREATEUSER wikiuser WITH NOCREATEDB NOCREATEROLE NOSUPERUSER ENCRYPTED PASSWORD ‘password’;
CREATE DATABASE wikidb WITH OWNER wikiuser;

Забележка: Ако се използва PostgreSQL 9.0 и нагоре, не е нужно да се добавят pl/pgsql, тъй като той се инсталира по подразбиране.

createlang plpgsql wikidb

Добавяне на Tsearch2. Ако се използва PotgreSQL 8.3x не е нужно да се изпълняват следните стъпки, тъй като е интегриран в ядрото. За да се инсталира Tsearch2 под Windows операционна система е необходимо да се направи следното: трябва да се намери tsearch2 (вероятно в .\PostgreSQL\8.x\share\contrib) и да се копира в директорията postgresql\8.x\ bin. От командният ред на тази директория се въвежда „psqlwikidb < tsearch2.sql-U wikiuser”, ще зададе въпрос за паролата на уики потребителя. Това е. След това трябва да се предоставят права на избор за уики потребителя на tsearch таблиците и да се въведе правилното място.

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfg to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfgmap to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "update pg_ts_cfg set locale = current_setting('lc_collate') where ts_name = 'default' and prs_name='default';"

Ако излезе съобщение за грешка подобна на "ERROR: relation "pg_ts_cfg" does not exist" при изпълнение на горните твърдения, трябва наново да се инсталира tsearch2 до базата данни wikidb, но вместо това могат да се използват следните две отделни стъпки:

su – postgres
psql – wikidb –f tsearch2.sql

За PostgreSQL 8.3 или по-късна версия:

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config_map to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"

Стартиране на инсталационния скрипт. Веднъж след като са завършени всички стъпки, инсталацията може да се завърши през уеб браузъра, основно чрез отиване на index.php URI на браузъра, трябва да се проверят инструкциите посочени в ръководството Config script. Ако наистина има нужда, може да се стартира командния ред на инсталатора или CLI: php maintenance/install.php. Веднъж инсталиран, сървъра трябва да се поддържа сигурен и постоянно да се предоставя актуална информация.

Указания за надграждане на уикито със специализирани разширения - Quiz

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Изготвяне на учебното съдържание с електронни тестове -- синтаксиса на Quiz, скрийншоти, резултати от тестването

1. http://en.wikiversity.org/wiki/Help:Quiz

Приложения

1. Речник на понятия свързани с уики / електронно обучение / тестове
2. Сорс код на Quiz