Private:Galia

Описание и разработка на сайт с технологията уики за целите на електронното обучение

Първа глава -- теоретичен преглед на изследванията

Въведение в уики като технология

1. http://wikimedia.bg/downloads/research/Atanassova-2008.pdf
2. http://en.wikipedia.org/wiki/wiki
3. http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_wiki_software

Първо няколко думи за това какво е уики технология.

Уики технологията е съвсем нова технология за изграждане на уеб сайтове. Тя е реализирана посредством едно второ поколение уеб-базирани услуги или т.нар. Web 2.0. Това понятие е създадено от О‘ Райли медия през 2004 г., за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. Какви са разликите между Web 1.0 и Web 2.0? При Web 1.0 потребителите са наречени „сърфисти“. Комуникацията е едностранна и идва от уебсайта към сърфиста. Няма възможност за обратна връзка. Съдържанието се създава от уебмастърите, които поддържат сайтовете. При Web 2.0 потребителите са наречени „производители“ на съдържание. Основната идеология тук е, че съдържанието на Web 2.0 сайта е User generated content – съдържанието е създадено от потребителите. Възможност за обратна връзка за Web 2.0 потребителите и възможност за създаване и управление на общества от потенциални клиенти за собствениците на сайтовете. Във всеки един сайт, в който може да се публикува текст, коментар, снимка, клип е Web 2.0 сайт. Такива например са Facebook, Twitter, YouTube и разбира се Уикипедия и др.

Кога и от кого е създадена?

Технологията уики е създадена от Уорд Кънингам през 1995 г. в неговия проект WikiWikiWeb. Технологията уики е създадена от потребителите за потребителите. С нея се предоставя възможност на всеки един, регистриран потребител или не, да редактира съдържанието или да създава нови страници. Най-известният пример за сайт направен с уики технология е сайтът Уикипедия. Сайтът е преведен на повече от 270 езика, като в началото на 2003г. се появява и българо езичната енциклопедия.

Авторско право

Относно авторското право в Уикипедия, ако трябва да се публикува статия с авторско право, първо трябва да се приемат условията на Криейтив Комънс признание – Споделяне на споделянето и също така да се лицензира материала под лиценза за свободна документация на GNU. И двата лиценза позволяват комерсиална употреба. Ако даден потребител няма авторски права над дадена статия, която иска да публикува – текст, картинка или друг материал, който е открит от друг източник, трябва да се увери, че този материал е съвместим с условията на лиценза CC-BY-SA и чак тогава ще може да го публикува. Всяка една промяна в съдържанието на дадена страница или създаването на такава, може да се проследи по дата, час, размера на промяната, както и от кого е направена, от регистриран потребител или ако не е по неговия IP адрес. Като по този начин може да се следи и за злоупотреби или т.нар. вандализъм, ако някой без да иска или съвсем нарочно и умишлено направи промени с цел влошаване качеството на енциклопедията. Някои от видовете вандализъм са: премахване на цялото съдържание или на голяма част от него в страниците, добавянето на прекалено голямо съдържание, така че страниците да се зареждат трудно или въобще да не могат да се отварят, добавянето на безсмислени и неенциклопедични страници, създаването на фалшиви препратки към други сайтове, писането на обиди в страниците и беседите на потребителите, поставянето на неуместни изображения, качването на материали със запазени авторски права и т.н.

Настройки

Един от плюсовете на Уикипедия и сродните на нея проекти е, че могат да се променят личните настройки. Но това естествено е достъпно само за регистрирани потребители, за тези които са влезли в системата с потребителската си сметка. И това е едно от предимствата да се прави регистрация. Нерегистрираните потребители, които не са влезли в системата на уики не могат да персонализират облика на уикито, нито могат да изпращат електронна поща. Ограниченият достъп до интернет или прекалено бавната връзка с него може да бъде предпоставка за това да се направят някои настройки от типа на тези, които ограничават размерите на картинките на описателните им страници и ограничаване на ширината на миникартинките. Може също така да се ограничи показването на броя редакции в последните промени, смяна на самия облик (преминаване в "Семпъл", "Моят облик", "Пиленце") или да се зададе да не се показва съдържанието при преглед на разликите. За тези потребители, които не харесват стандартните настройки и желаят да си направят личен облик на уикито съществува възможност за смяна на облика, промяна на подчертаването на препратките, промяна на външния вид на невалидните (червените) препратки, подравняване на абзаците и др.

Потребителски данни.

Естествено не е задължително всеки, който посещава Уикипедия да е регистриран, особено ако предпочита само информативно да ползва сайта, но все пак предимствата на регистрирания потребител са, че може да се променят настройките на разглеждане на сайта, също така може да се създаде и лична потребителска страница и беседите да бъдат пълноценно употребявани.

В полето потребителски данни излизат име на потребителя, потребителски номер под който е регистриран, брой направени редакции и поле за електронна поща.Това поле може да се попълни по желание, защото той позволява на останалите потребители да се свързват с нас, но все пак интерфейсът на уикито скрива адресът от останалите уикипендианци. Друга причина да се въведе реален имейл адрес е ако паролата бъде забравена се изпраща резервна. Следва поле със смяна на паролата, но ако се смени тя няма да бъде изпратена до електронната поща и за това трябва да се запомни добре. Следва избор на език, който по подразбиране е на български за по-лесна навигация, но той разбира се може да бъде сменен. Също така на всички други сродни проекти може да бъде настроен интерфейсът да е на български език. На тази страница стои и полето за подпис. Този подпис се слага под съобщенията на страниците за обсъждане, но не и в самите статии, така обсъжданото става по-прегледно и организирано. А и това спомага на останалите участници в разговора по-лесно да вникнат в същността на дискусията, както и да се свържат с личната потребителска страница на даден потребител.

Облик.

Обликът в Медия Уики е начинът по който ще бъдат визуализирани страниците. Облиците се различават по много неща: например разположението на отделните блокове с информация, може да има лого, но и да липсва такова, цвят на препратките, шрифт и кегел на текста и др. Всеки потребител може да избира измежду осем различни облика на уики. Като по подразбиране се зарежда обликът Монобук. Новият облик може да се пробва като в режим настройки, избирайки някоя от препратките "Предварителен преглед" в нов прозорец се отваря началната страница на уикито под съответния облик.

Софтуерът Медия Уики дава възможност да се използват и математически формули на ТеХ. Има допълнителни настройки за това дали и как ТеХ кодът да се визуализира - в картинка PNG или като код на HTML. Разликата е в това как се виждат формулите в двата режима и какви са интернет ресурсите, които отнемат. Първият вариант е винаги всички формули да се отварят като картинки в PNG, тогава те ще се зареждат еднотипно, но отварянето на страница с математически формули значително ще се забавя, особено ако формулите са сложни и много на брой. По подразбиране е направена отметка на вторият вариант при опростен ТеХ-код, за произвеждане на формула до един ред да се представя като HTML, в противен случай като картинка. Друг подобен вариант е формулите да се представят винаги в HTML когато е възможно, дори и при по-сложни формули, като се прибягва до картинка само в случаи, които не може да се представи в HTML. Но в този случай някои формули се различават от това, което излиза на екрана и написаното, което ТеХ-кодът предполага. Четвъртата опция е да се остави ТеХ-кодът непреобразуван, препоръчително е за текстови браузъри. Петата опция е подходяща за нови браузъри. И последната шеста опция е експериментална за тестване на MathML.

Файлове.

В Уикипедия и сродните й проекти освен текстова информация, могат да се публикуват и графични, аудио и видеофайлове с разширения: PNG, GIF, JPG, JPEG, XCF, XLS, PDF, MIDI, SXW, SXI, SXC, SXD, OGG, SVG, DJVU и описателните страници към файловете се намират в именното пространство Картинка. Като общото между всички тези файлове формати е, че са свободни. Настройките по графичните файлове са две: едната опция е да се зададат максимални размери на картинките в описателните им страници и другата опция е да се зададе размер на миникартинките. Като за потребители с по-бавна интернет връзка е по-практично да се зададат стойностите 320×240px или 640×480px от първото падащо меню. Други размери като вариант са 1024×768px, 1280×1024px и 10000×10000px, като последният означава пълно изображение, без ограничения. Друга настройка е за ширината на миникартинката, която има значение само когато дадена картинка в страницата е отбелязана като "мини" без да са й зададени размери.

Дата и час.

Софтуерът Медия Уики работи по т.нар. координирано универсално време UTC. По това време се съхраняват всички редакции в базата от данни. По подразбиране в настройките за часовата зона, полето за отместване е оставено празно или по-точно за нулево отместване, така че сървърното време да съвпада с това на потребителя. Ако това поле се промени, трябва да се спазва и лятното часово време. В случай, че се промени тази настройка, в местно време ще се показват страниците: Последни промени, Свързани промени, историите на страниците и качваните страници, собствените приноси, списъка с нови страници и качени файлове, съобщението "Последна промяна на страницата" в дъното на страниците. Но дори и тогава в координирано универсално време ще се появяват потребителските подписи по беседите и записите в Дневника на качванията.

Последни промени.

Списъкът с последни промени е специална динамична страница, която позволява на потребителите във всеки един момент, в реално време да виждат какви промени са направени по сайта. По подразбиране в настройките е зададено да се показват последните 50 промени отзад напред през последните 7 дни. Това може да се промени примерно да показва последните 500 или 1000 промени, като се има предвид обаче, че зареждането на страницата ще се забавя с всяко увеличение на това число. Освен това може да се настрои да не се показват малките промени, които по принцип са само козметични. И ако браузърът поддържа джаваскрипт, списъкът с последни промени може да се групира по страници, като по този начин заема по-малко място.

Списък за наблюдение.

Списъкът за наблюдение на страници е списък на страници, избрани от потребителя за наблюдение, чрез бутона Наблюдение горе на страницата или чрез отметката Наблюдаване на страницата в режим на редактиране. С наблюдаването на дадена страница се наблюдава прилежащата към нея беседа. Списъкът може да се види както в списъка за наблюдения, така и в списъка с последни промени. За списъка с наблюдаваните страници също могат да се направят настройки. Като се започне с колко дни да се показват в списъка за наблюдение, дали да се показват редакциите от ботове, малките промени, редакциите от анонимни или регистрирани потребители. Те са зададени по подразбиране. Допълнително могат да се настроят дали да се наблюдават създадените, редактираните или преместените от потребителя страници. Администраторите имат още една опция за наблюдение - на изтритите от тях страници.

Търсене.

Начините за търсене на информация по ключови думи в уики са различни, но най-често използваният е уики-търсачката. Могат да се направят някои потребителски настройки за улеснение на търсенето. Например по колко резултата на страница да се показват, по подразбиране това число е 20, ако търсачката върне по-голям брой резултати най-отдолу на страницата се показват препратки към следващите страници с търсения резултат. Друга настройка е брой редове за резултат по подразбиране е 5. Числото отговаря на броя редове, в рамките на които, ако бъде намерена ключовата дума, ще бъде изведен и окръжаващият думата контекст. Брой знаци от контекста на ред, което по подразбиране е 50 и означава, че това е ограничението на знаци на контекста обкръжаващ търсената дума. Има опция да се зададе в кое именно пространство да търси. Стандартната настройка е да се търси само в основното именно пространство, но това може да се промени като се постави отметка на някое от останалите именни пространства.

Други настройки.

Възможно е да се направят и други настройки на това как ще се показва съдържанието на Уикипедия на екрана. Първата опция е праг за форматиране на препратки към мъничета по подразбиране нейната стойност е нула. Тя позволява оцветяването в кафяво на препратки към страници, съдържащи под определения брой знаци. Следващата стъпка е подчертаването на препратките "винаги" , "никога" или "според настройките на браузъра. Как да се показват невалидните препратки в червен цвят и подчертани или само с въпросителен знак. Може да се настрои дали абзаците да бъдат подравнени двустранно или да останат подравнени само в ляво както е зададено в основните настройки. Дали заглавията да бъдат номерирани независимо от това дали има съдържание или не. По подразбиране е отметнато винаги да се показва съдържанието на дадена страница, ако има повече от три раздела, това може ръчно да се промени отделно за всяка страница с думите TOC и NOTOC. Дали страниците да бъдат кеширани по подразбиране е изключено, дали да се показват препратки за достъпност от типа "Към...". Също така за да не се отнемат много ресурси, по подразбиране е избрано да не се показва съдържанието на страниците при преглед и сравняване на версиите от историите на страниците. И последната опция е показване на скритите категории. По първоначални настройки тя е изключена, но може да се включи чрез . Ако се активира тази опция категориите ще продължат да се показват.

Джаджи.

Джаджите са допълнителни функционалности към стандартно заложените функции на уики-софтуера, написани на Javascript или CSS които са създадени от някои уикипендианци за тяхно ползване, а в последствие са добавени и към общите настройки на уикито за общо ползване от потребителите. Кодът на всяка джаджа се разполага на страница от именно пространство МедияУики, така че достъп до нея имат само администраторите на уикито. Списък на всички налични джаджи е даден в специалната страница джаджи. Източници:

История на страниците

Една от основните характеристики на уики технологията е проследяването на историята на дадена страница. Като по този начин Фондация Уикимедия дава шанс на сътрудниците, които са автори на отделните статии в Уикипедия да получат признание за добре свършената работа, но в същото време ги освобождава от отговорност от промените по статиите, които се извършват от другите участници. Историята позволява да се проследят датата и часа на промяна на страницата, кой е извършил тази промяна и в какво се изразява тази редакция. В режим на показване на историята на страница най-отгоре се изписва преглед на историята на…“избраната страница „ , може да се извърши и преглед на извършените административни действия по страницата. Може да се избират по колко записа на страница да се показват наведнъж, като има препратки към следващи и предишни страници. Сравняването на версии става като от лявата страна се избере по-стара версия , а от дясно по-новата, след което се натиска бутона Сравняване на версии. Съществуват препратки тек (от текуща) и пред (от предишна), които съответно сравняват дадена стара версия с текуща и дадена версия с предишна. Препратката дата и час отваря редакцията към този момент от време. Ако редакцията е извършена от нерегистриран потребител, в историята на страницата е записан под IP адрес и има препратки към неговите приноси и беседа, а ако е регистриран има препратки и към неговата лична страница. Промени могат да се извършват и от сметки с бот-статус, или така наречените ботове. В полето на историята на страницата се извежда резюме на извършените промени, или автоматично се генерира такова, ако съдържанието на страницата бъде изцяло заменено. Записва се преместването на страницата от старо към текущо заглавие. Ако по статията са извършени някакви малки промени тя се отбелязва с буквата м. Всеки запис съдържа информация за броя байтове в текущата версия. За връщане към предишна версия дава възможност препратката връщане. Уики софтуерът позволява това връщане към по-стара версия особено когато страницата е станала обект на вандализъм.

Ако се качват файлове показването на историята е малко по-различно. Историята при тях се дели на два типа: История на качванията и история на описателната страница на файла. Даден файл може да се качи и след това да му се добавят нови версии или съвсем различни, с изключение на разширението. При тях може да се върне стара версия, но не могат да се сравняват помежду си, но описателната страница на дадената картинка си съдържа своята история във вече познатия вид. Освен това преглеждане на версии в даден и минал момент, отделните версии на статиите могат и да се сравняват, както по двойки съседни така и през няколко версии.

Могат да се създадат постоянни препратки към версия на дадена страница, чрез менюто инструменти или през история на страницата с щракане върху препратката дата и час. С тези препратки под заглавието на страницата се изписват дата, час и редактора извършил промените, също така препратки към предишни и следващи версии на страницата. Могат да се изтриват цели страници, така тяхното съдържание и история стават недостъпни за потребители без администраторски права. Това съдържание обаче може да бъде възвърнато, както цялото така и части от него. Тези действия по изтриване и възстановяване се запазват в Дневника на изтриванията.

Навигация

Някои първоначални насоки, които могат да помогнат на новите потребители, да свикнат по-бързо с навигацията и особеностите на уики технологията са описани в следните стъпки. Като първо може да се отбележи, че за разлика от други текстови редактори, при които съхраняването на файл става след самото му създаване, чрез излизането на прозорец, който казва под какво име да е съхрани файла, при уики технологията е точно обратното – първо се записва името на файла и след това се създава съдържанието му. Друга основна характеристика са препратките. Освен препратките, които сочат от тази към други страници, може и лесно да се види кои страници сочат към дадената. В тези препратки има два вида – сини и червени. Или съществуващи и несъществуващи страници. Червената препратка сочи към страница, която дава възможност да се създаде съдържание към дадената страница. Навигацията в категорийното дърво може да върви само нагоре – към нейните родителски страници и надолу, към категориите които я наследяват. Към всички страници, освен към специалните има прилежащи беседи, които имат независими истории. Историите могат да се проверяват както една с друга съседни, така и през няколко. Също така могат да се проследяват както собствените приноси, така и приносите на другите редактори. В списъците с приноси се записват само редакциите по страниците, а другите действия, като качване на картинки, регистриране на сметки, преместване на страници, които изискват административен статут , се записват в т. нар. дневници. Освен това може да се отбележи и проследяването на промените в някои страници с бутона наблюдение на страницата, така може да се следи за всяка промяна по страницата, но всеки потребител има достъп само и единствено до своя личен списък на наблюдение. Навигацията из различните именни пространства задължително изисква както изписването на заглавието на страницата, така и заглавието на именното пространство. В противен случай търсачката ще отваря съвсем различна страница. Например ако се зададе търсене на страницата навигация, без да е въведена представката Уикипедия, търсачката ще отвори енциклопедичната страница, за това ако се изисква да се намери информация за навигацията в Уикипедия трябва да се изпише Уикипедия:Навигация. За по-лесната навигация в сайта Уикипедия съществуват хипервръзки или т.нар. препратки, които освен да сочат напред, могат и да покажат какво точно сочи насам към тази страница. Има два вида препратки сини и червени. Сините се разделят на три вида: вътрешни препратки, междууикита и външни препратки. Вътрешните препратки сочат към други страници в този проект, междууикитата сочат към страници от другите чуждо езикови уикита и външните препратки сочат към изцяло външни страници, непринадлежащи към Фондацията УикиМедия. Червените препратки водят към страница, която все още не е създадена, но когато страницата се зареди, няма да се изпише „Грешка“, а ще подкани да за започване с писането на съдържание на страницата. За създаването на външни или вътрешни препратки не е нужно разбирането от HTML, а просто се въвежда уеб адреса или името на съществуваща страница в уики. Връзките се създават автоматично. Това е само една от хубавите страни на технологията уики, че подканя за създаването на нови страници, които ще са от полза на останалите потребители и по този начин спомага за разрастването на самия сайт. Освен тези препратки, които спомагат за по-лесната навигация в уикитата, на края на почти всяка страница има допълнителна библиография и допълнителни материали, които могат да послужат за по-задълбоченото разглеждане на проблема по дадена тема.

Редактиране

Редактирането и форматирането на текст в уики става много бързо и лесно. Редактирането е възможно за всяка една страница в уики с бутона Редактиране в горния десен ъгъл на страницата или непосредствено до името на подзаглавието. Само с няколко тага може дадена дума от текст да стане подчертана, удебелена или с наклонен шрифт. Копирането и поставянето от различни типове документи също не създава проблеми при работа в уики среда. При редактиране на текст може веднага да се види резултата, като се натисне бутона Предварителен преглед, ако не е удовлетворяващ уики дава възможност да се поправи толкова пъти колкото е нужно, за да се постигне максимално прегледен документ. Страницата, която е редактирана ще се покаже в новия си WikiPageWord. След създаването си се появява въпросителен знак, който съобщава, че няма текст на тази страница и че тя е все още празна, за да се оправи това и страницата да стане видима за останалите и да имат достъп до нея, просто щракваме върху въпросителния знак. Уики също така позволява и качването на изображения, с които информацията за страницата се онагледява.

Източници:

Видове уикита, приложения -- корпоративни, учебни

МедияУики е широко използвана от много корпоративни сайтове. Това е един изключителен мащабируем и гъвкав софтуерен продукт. МедияУики снабдява тези сайтове с мощен инструмент, с който клиенти и партньори могат да споделят помежду си и в същото време да развиват знанията си. МедияУики осигурява един иновационен инструмент за сътрудничество, който допълва старите и традиционни инструменти за съобщения, за създаването на едно организирано хранилище на знанието. Междувременно потребителите на тези сайтове използват уики, за да споделят знания и стратегии. Това е една добра стратегия за откритост и подобряване на света, чрез допринасянето на уеб съдържание, като се запазват авторските права и позволява свободното му използване от други под свободния лиценз на GNU, което позволява широкото разпространение на знания и идеи. Друго удобство на МедияУики е, че потребителите се освобождават от използването на електронната поща, от бъркотията с текстообработка на документи, постоянното препращане напред и назад към противоречиви версии, които нямат ясна история на промяната и нямат взаимовръзка. Когато цялото съдържание се съхранява на сървъра, който е достъпен чрез уеб браузър, всичко е много по-лесно, по-удобно и достъпно. Някои примери за компаниите използващи уики софтуер. Един от тях е Novell, водещ доставчик в предоставянето на информационни решения, за надеждно управление, уеб и мрежови услуги. Novell използва МедияУики за споделяне на знания и стратегии, помага на потребителите да управляват и да интегрират техните технологични среди посредством деблокирането на най-добрите по рода си отворени стандарти базиран софтуер. Novell помага на клиентите да получат контрол над тяхната IT работна среда, като едновременно с това постигат намаляване на разходите. Друг пример е Intel Corporation най-голямата компания за полупроводници в света, известна със своите микропроцесори, чипсети за дънни платки, мрежови карти, флаш памети, вградени процесори и други устройства свързани с комуникациите и изчислителната техника. Wikia друг член на Уикипедия. Гил Пенчина – главен изпълнителен директор на компанията споделя: „ От стартирането на сайта през 2004 година са създадени над 1500 Wikia и редактирани от над 30 000 потребители. Wikia е вече достъпен на над 40 езика и е вече домакин на някои от най-големите в света уикита, които са извън Уикипедия.“. Това потвърждава идеята, че технологията уики може да е съвсем нова, но нараства с бързи темпове в корпоративните среди. Което от своя страна може да доведе до голям, устойчив и разрастващ се бизнес. Gyanasoft е компания фокусирала се върху осигуряването на стабилни вградени архитектури софтуерни платформи, инструменти и услуги, с опит в потребителското оборудване, електроника и програмируеми мултимедийни процесори. От тази компания споделят: „Използваме МедияУики за съхраняването на документи за администриране на системата, ръководства за инсталацията на софтуера, HR процедури, вътрешна адресна книга, софтуерни съвети и трикове, ежеседмични отчети на състоянието, както и всички клиенти свързани с проекта информация“. Така цялата тази информация се превръща в едно централно хранилище известно за всички. Това подсказва, че уики технологията може да използва за всякакви цели и задачи в корпоративните среди. Източници:

Уики в обучението -- досега съществуващи примери -- публикации

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Category:On-line_learning_extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Тестове

Свободният софтуер с отворен код, МедияУики, за всяка една уики дистрибуция се инсталира с основния си пакет базови функционалности, които могат да бъдат надграждани с различни разширения (extensions). Някои от тях са Memorize, Glossary и Quiz. Memorize реализира техника за запаметяване чрез флаш карти, Glossary се използва като речник за термини. За по-лесната проверка на дефиницията на някои от термините само с преминаването на мишката върху някой от тях се появява значението на думата. И по-специално Quiz разширението се използва за направата на тестове в уики среда. Тестовете са от вида лъжа/истина – зададен е въпросът и има два отговора вярно или не, само единият от които е верен. Кодирането може да стане с радио бутони или квадратни (чек) бутони. Друг тест има възможност за само един верен отговор - при маркирането на един отговор не позволява да се маркира още един. Но съществуват и въпроси, на които отговорът е повече от един при тях е разрешено маркирането на няколко верни отговора. Има възможност за попълване на кратък верен отговор в поле и също попълване на празни полета в даден текст. Отговорът може да бъде низ, фиксирано число или число в определен интервал. Тези отговори са предварително зададени в квадратни скоби в уики синтаксиса. Което означава, че отговорът, който е избран на теста, трябва да е написан по абсолютно идентичен начин с този в уики средата, за да се приеме за верен. Друг вариант на тестовете са въпроси с обратна връзка. При тях след като се посочи някакъв отговор има възможност да се види дали той наистина е верен, грешен или не е даден отговор. Към всеки от изброените отговори излиза обяснителна бележка кой отговор и защо е верен или грешен. Има възможност да се избират верни отговори между картинки, анимации и аудио файлове. Редът на отговорите, както и на въпросите може да се разбърква, ако примерно на преподавателя е необходимо да раздели на две или повече групи учениците.

Инсталирането на разширението Quiz се извършва като се създаде нова директория с име Quiz в директорията с разширенията на уики, след което се копират свалените файлове в новата директория. В края на LocalSettings.php се добавя реда require_once("$IP/extensions/Quiz/Quiz.php"). Тестовете са създадени, за да улеснят създаването на нови типове въпроси. Освен основните типове въпроси интегрирани в Quiz има възможност за създаването на нови типове въпроси. Първото, което трябва да се направи е да се избере синтаксис на въпроса. Съществуват ограничения относно това какъв синтаксис ще се избере, а те са следните: синтаксисът на заглавния въпрос трябва да е фиксиран и въпросът трябва да бъде поставен във фигурни скоби. За да има съгласуваност е препоръчително да се използват отвесни скоби ||, за да се отбележи началото на секцията за обратна връзка („ корекция“). Следващата стъпка е да се избере име на код за вида на въпроса (например „questionTypeName“), както и символ. За момента символите, които се употребяват са обикновени скоби „()“, които служат за избор на единствен отговор, защото прилича на радио бутона, и квадратните скоби „[]“, които се използват за множествен избор на отговор, защото приличат на чек-бутоните. Следва да се добави думата „case“ в началото на синтактичния параметър „switch”, което може да се направи по следния начин:

 case ‘symbol’:
 $this->mType = “quiestionTypeName”;
 break;

Към Quiz.php се добавя функцията анализатор, която функция трябва да конвертира обекта от тип въпрос в HTML и да зададе състояние на въпроса – грешен, правилен, грешка или немаркиран, съответно синтактични грешки и евентуално публикувани отговори. При именуването на функцията „questionTypeNameParseObjekt” първо трябва да се конвертира основният тип обект от тестови синтаксис в HTML това може да се направи по следния начин:

     •	@param $input – обектът от тип въпрос е в тестови синтаксис
     •	@return $output – обектът от тип въпрос е в HTML 

или

       function  questionTypeNameParseObject($input) { // въвежда  се кодът избран за вида на въпроса 
       $this->setState(“”); // установяване на състоянието, ако е необходимо
       return $output;
       } 

Най-отдолу се добавят синтактичните спецификации, които ще бъдат добавени към помощта.

Участие в електронното обучение

Уики технологията е много успешно използвана в системата на образованието. Тя взема участие в електронното обучение. Преподаватели и студенти участват в разработването на иновативни и полезни дейности в областта на обучението. Проектите са създадени с цел за съвместно използване и наблюдение на даден проект от група (или групи) студенти, които заедно да работят над дадена задача. По този начин преподавателя, който ръководи групите може да следи всеки един от студентите с какво е допринесъл за създаването на възложения им проект. И тъй като Уики е технология със свободен лиценз и всеки има правото да се възползва от информацията в дадена страница, след завършването на един проект той остава достъпен за всеки и може както да ползва тази информация, така и да я редактира, надгражда и усъвършенства.

В общността на Уикипедия всеки е добре дошъл, независимо дали е учител, ученик или преподавател, участниците в проектите са насърчавани да използват Уикипедия в курса си на обучение, за да се покаже как работи съдържанието на уеб сайта със свободен достъп. Много от тези проекти са допринесли едновременно с развитието на знанията на студентите и с добавянето на ново съдържание в Уикипедия. Едно от предимствата студентите да се занимават редовно над заданията за домашна работа е, че те се сблъскват с реалната ситуация в света, която е не само образователна, но също така и интересна. Друг интересен факт е, че участниците в Уикипедия не са само консуматори на информация, те са и нейни създатели. Освен това уики технологията дава възможност на студентите от курса да сътрудничат помежду си с бележки и документи, като усилията им ще останат онлайн, вместо да бъдат изхвърлени и забравени, както става с повечето курсови работи, които са разработвани на листи хартия. В контраст с традиционните задачи за писане, работата с уики предлага някои предимства на студентите. Отговорността която се поема за представянето на работата пред глобалната аудитория се отразява положително на предаността, която се отдава при писането на дадена задача. След приключването на курсовия проект съдържанието остава достъпно за четене, редактиране и подобряване от други потребители. В уики среда се научава разликата между факти и аналитичен стил на писане, укрепва се способността да се мисли критично и да се оценяват източници. В процеса на създаване на текст се научва принципа за съвместна работа и успоредно с това се добиват нови знания относно зададения проблем. Това дава възможност да се направят изводи за целите, за които уики технологията се използва най-добре. Като цяло придобиването на знания в процеса на създаване на текстове в уики, което става все по-важна част в работата с IT технологии.

Проведени са редица проекти, които доказват, че въвеждането на уики технологията в университетите е иновативен и надежден подход за проверка на знанията и качествата на студентите. В университети по целия свят са включени групи от студенти и преподаватели в различни изследвания за това как работи уики. В повечето случаи студентите приемат това предизвикателство с малко негативизъм и уплаха. Поради мисълта, че ще трябва да пишат статии в сферата на образованието и науката, с цел разширяване на знанията си и оценяването им от преподавател, написани в енциклопедистки стил са малко стресиращи за някои и повечето от тях се отказват. Много от тях изтъкват причини като тези, че написаното от тях ще се чете от милиони потребители, че ще може да се редактира, да се добавя или изтрива съдържание от страниците им от други хора. Повечето не са свикнали с работата на писане в уики среда, макар че над полето на всяка статия в режим на редакция има лента с инструменти за по-лесното форматиране на текста. Но в повечето случаи хората, които са се съгласили да вземат участие в проекта, след приключването му доста голям процент от участниците са останали доволни както от техниката на работа с уики, така и от самите себе си.

Реализирани проекти

Един пример за създаване на проект с уики технологията е Проектът EngWiki започнал през 2006г. в Юридическия факултет по организация и информатика, в университета в Загреб, Хърватия с автори на проекта Андреа Ковачич, Горан Бубаш и Миран Златович. Този проект има за цел да тества приложимостта на уики технологиите в преподаването на английски език за специални цели и английски език като чужд език на университетско ниво.

В нея участниците определят уики като сравнително лесна за използване технология и забавна спрямо поставените на други студенти задачи и презентации за изпълнение. Уики е направена така, че потребителите да могат лесно да създават и редактират съдържанието в страниците, както и да коментират работата си един на друг. Много от студентите участвали в проекта са имали високи познания по компютърна грамотност, но не чак толкова големи по английски език. В края на този проект някои от тях коментират, че знанията им по английски език са се задълбочили.

Източници:

Втора глава -- същността на проблема

Проблем

общо: как да се модифицира съществуващо учебно съдържание във вид / формат / синтаксис на уики

Инсталиране на МедияУики и вмъкването на разширения:

За създаването на уеб сайт чрез свободния софтуер МедияУики е необходимо първо да се изтегли и инсталира самият софтуер МедияУики. За целта може да се посети официалният сайт www.mediawiki.org и безплатния софтуер да бъде изтеглен от там. Инсталирането е разгледано по-подробно в трета глава. Някои хостинг доставчици предоставят директно инсталиран софтуер на МедияУики, който се инсталира съвсем лесно. Следваща стъпка е избирането на подходящ домейн и хостинг план. Има достатъчно голям избор от сайтове, които предоставят добър хостинг. След като сайтът бъде създаден в административния панел за достъп до контролния панел трябва да се въведат потребителското име и парола. Там са разположени основните функции, които могат да се използват. Във файловия мениджър се намират и директориите, които са нужни за работа по сайта.

След като се приключи с инсталацията на софтуера МедияУики следва да се добавят разширенията или т.нар. extensions. Разширенията позволяват да се персонализира начина по който МедияУики изглежда и работи. Уики потребителите могат да разглеждат съществуващите разширения или да поискат ново разширение. Системните администратори могат да инсталират или премахват инсталираните разширения на МедияУики, които управляват, а разработчиците могат да пишат нови разширения или да подобряват и поддържат вече съществуващите такива. В зависимост от целите разширенията могат да бъдат използвани за: -разширяване на уики-синтаксиса, използван за писането на статии-виж Категория:функционални разширения и Parer и Категория:Parser разширения за примери; -за добавяне на ново отчитане и административен капацитет-виж Категория:Специални страници за разширения; -да се промени външния вид на МедияУики-Галерия на потребителските стилове и Категория:Потребителски разширения интерфейс; -повишаване на сигурността чрез собствени механизми за удостоверяване-виж Категория:удостоверяване и разширяване на обхвата на разрешителните; Докато някои разширения се поддържат от разработчиците на МедияУики, други са написани от трета страна на разработчиците. В резултат на това много от тях са грешни и не е гарантирано, че ще бъдат съвместими помежду си. Някои от тях не се поддържат и не всички разширения работят с всички версии на МедияУики. Използвайки всяко едно от тези разширения, особено тези, които са маркирани като несигурни, потребителят ги използва на свой собствен риск. Когато се употребяват разширения изискващи пачове към кода на ядрото на МедияУики или входове за базата данни, трябва да се създаде резервно копие на базата данни и/или на кода на ядрото на МедияУики, за да се избегне риска от трайно увреждане на уикито. Само някой с достъп на администратор до файловата система (или базата данни) на сървъра може да инсталира разширения за МедияУики, но всеки може да проверява точно кои разширения са инсталирани като влезе в страницата Специални:Версия.

В сайта на Уикипедия има списък с повечето използвани разширения. Всяко от тях се инсталира по отделно като има своите допълнителни настройки. И за всяко разширение е обяснено за какво служи, така потребителят сам може да прецени кое от тези разширения му е необходимо и кое не. Като за начало могат да се сложат разширенията Cite, което позволява използването на цитиране и изписването на източниците в края на статията, CategoryTree инструмент на AJAX, който показва структурата на категориите в уикито, разширението Math, което позволява използването на математически формули и др.

Инсталирането на разширенията става в няколко лесни стъпки. Някои от разширенията изискват инсталация на patch. Много от тях също така предоставят инструкции, предназначени за монтаж с помощта на UNIX команда. Изисква се shell достъп (SSH), за да се въведат тези команди описани на страницата за помощ с разширенията. Изтегля се съответното разширение Дистрибуторът на разширения помага да се изберат и свалят най-популярните разширения. Разширенията обикновено се разпределят като модулни пакети. Те обикновено отиват в тяхната собствена поддиректория на $IP/extensions/. Списък с документираните разширения на MediaWiki.org е на разположение на разширената матрица, а списъкът с разширенията е записан в Wikipedia SVN хранилището, намиращо се в SVN:trunk/extensions. Някои разширения са достъпни като изходен код в това уики. Копирането им може да се автоматизира. Неофициалният пакет от разширения в Wikipedia SVN хранилището може да се намери на toolserver. Но тези пакети са произволни снимки (snapshots), така че трябва да се има в предвид, че може да съдържат някоя стара или развалена версия на разширенията, просто трябва да се заредят директно от хранилището на разработчика. Следващата стъпка е инсталирането на самото разширение. В повечето случаи в края на LocalSettingss.php, който се намира в директорията root във файловия мениджър на контролния панел, но преди края на кода на PHP разделителя >” (ако има такъв) на следния ред се добавя следното :

require_once ( “ $IP/extensions/EXTENSION_NAME/extensions_name.php”);

Този ред принуждава PHP интерпретатора да чете разширението на файла и по този начин да го направи достъпен за МедияУики. Някои разширения могат да влязат в конфликт с поддържаните скриптове, например ако те имат директен достъп $_SERVER (не се препоръчва). В този случай те могат да бъдат условно опаковани, така че поддръжката на скриптовете все още да продължава.

If (!$wgCommandLineMode) { require_once(“$IP/extensions/EXTENSION_NAME/extension_name.php”); }

Поддържаният скрипт importDump.php ще се провали за всяко разширение, което изисква удължаване на персонализирани пространства от имена, които са включени в условията над тези като Extension: Semantic MediaWiki, Extension: Semantic Forms.

Други важни условия са, че необходимите разрешения са настроени за разширенията. Също докато тази инсталационна процедура е достатъчна за повечето разширения, някои други изискват различна инсталационна процедура. За това трябва всеки път да се проверява документацията на разширението за подробности. Обикновено след всяко включено удължаване трябва да се променят конфигурационните променливи в LocalSettings, в противен случай настройките по подразбиране определени за разширението ще се презапишат върху потребителските настройки. Важно е да се отбележи, че докато декларацията за разширението може да бъде преместена на други места във файла LocalSettings.php , разширението никога не трябва да се поставя преди реда require_once(“includes/DefaultSettings.php”); .

Правейки това, функцията на масива за настройка на разширенията ще остане празна, което означава, че разширенията няма да бъдат инсталирани и има вероятност уикито да остане недостъпно, докато грешката не бъде поправена.

Модернизиране или ъпгрейдване на разширенията. Някои разширения изискват да се актуализират, когато се актуализира и МедияУики, а други работят с няколко версии. Да се актуализира разширение към по-нова версия става със следните стъпки: Първо трябва да се изтегли новата версия на разширението. След което се сменят всички файлове на разширението в директорията extension/ExtensionName с новите файлове. Сегашната конфигурация на разширението в Localettings.php не трябва да се премахва. В зависимост от разширението може да се наложи да се стартира скрипта за поддръжка Update.php. Повечето разширения съобщават дали този скрипт трябва да се стартира или не. Стартирането на скрипта Update.php , когато не е необходимо няма да повреди нищо, така че ако потребителят не е сигурен може да го стартира без да създаде никакви проблеми. Ако няма достъп до командният ред, може също така да се използва и уеб актуализатор. Това са нещата, които трябва да се направят относно ъпгрейда на разширенията. В повечето случаи всяка конфигурация на разширението, която се намира в LocalSettings.php също ще работи с по-новата версия на разширението. Но ако все пак трябва да се актуализира някакво разширение, на което настройките се различават от тези, е препоръчително да се следват настройките на специфичното разширение.

Инсталирани разширения

За всеки индивидуален проект се добавят различни на брой и по вид разширения. Не е нужно да бъдат инсталирани всички разширения, които са твърде много за един проект. Трябва да бъдат сложени точно тези, които са необходими и , които ще свършат добра работа за избрания уики сайт. За текущия проект са избрани следните разширения, които могат да се изтеглят съвсем безплатно от сайта на МедияУики http://www.mediawiki.org/wiki/Category:Special_page_extensions. Първото избрано разширение е CategoryTree. Това разширение осигурява динамичен изглед на уики категорийната структура като дърво. Тя използва AJAX за зареждане на частите на дървото при поискване. CategoryTree може да се използва по три начина:

- Директно на категорийните страници;

- Като „custom tag” или „parser function“, за да покаже категорийната структура на уики страницата;

- И като специална страница.

Разширението CategoryTree добавя [+] „разширяващи“ джаджи към подкатегориите изброени на категорийните траници. Ако JavaScript е деактивиран, тези уидгети ще отвеждат до категорийната страница в по-ранна версия, при което не трябва да се прави нищо в случая. За да се инсталира това разширение е необходимо да се изтегли и разархивира. В директорията root/mw(директорията на сайта)/extensions се създава нова подкатегория CategoryTree, където се качват php файловете на разширението. След като разширението е инсталирано се изтегля файла LocalSettings.php, намиращ се в главната директория, където е инсталиран сайта и по който следват да се правят промени, за да работят разширенията. В края на този файл се добавя следният ред:

$wgUseAjax = true;
require_once("$IP/extensions/CategoryTree/CategoryTree.php");
$wgEnableMWSuggest = true;

За да се направи проверка дали разширението е правилно инсталирано може да се провери като се отвори сайта и се отиде на страницата Secial: Version.

Разширението CharInsert служи за създаването на JavaScript връзки, които при кликване поставят предварително подготвен текст в текстово поле. То се инсталира по същия начин както CategoryTree и всички останали разширения. След създаването на директория CharInsert в директорията extensions,в края на файла LocalSettings.php се добавя реда

require_once( "$IP/extensions/CharInsert/CharInsert.php" );

Разширението Cite се използва за добавянето на бележки под линия, или също така за изтъкването на източниците, които са били цитирани в дадена статия с помощта на тагoвете <ref> и <references>. След като файла бъде изтеглен, разархивиран и инсталиран в директория extensions, във файла LocalSettings.php се добавя:

require_once ( " $ IP /extensions/Cite/Cite.php " ) ;

Разширението ConfirmEdit позволява да се използват различни CAPCHA технологии, които да попречат на различни спам ботове и други автоматизирани инструменти да правят редакции по уикито, както и да саботира автоматизирани опити за влизане, които се опитват да отгатнат паролата. Разширението се сваля и разархивира. Прави се папка ConfirmEdit в директория extensions, в която се качват файловете на разширението. Файла Localettings.php се редактира като в края му се добави реда:

require_once (  " $ IP /extensions/ConfirmEdit/ConfirmEdit.php "  ) ;

ContactPage е разширение, което прилага форма за контакти за посетители. Той създава специална страница Special:Contact, която е подобна на Special:EmailUser, но има определен получател и може да се използва анонимно. След като файловете от ContactPage са качени в новосъздадената директория extensions/ContactPage на инсталацията на уикито, следва да се добавят редовете

require_once( "$IP/extensions/ContactPage/ContactPage.php" );
$wgContactUser = 'WikiAdmin';
$wgContactSender = $wgPasswordSender;
$wgContactSenderName = 'Contact Form on ' . $wgSitename;

Разширението Gadgets осигурява на потребителите начин да изберат JavaScript или CSS джаджи, които са предоставени от други потребители на уики. Gadgets са съставени от JavaScript и/или CSS откъси, намиращи се на страниците от именното пространство на МедияУики. Всяка притурка се определя от линия в МедияУики:Gadgets-definition, осигуряваща име и описание на притурката, както и списък на JS и CSS откъси, че го използват. От както съществуват тези притурки в именното пространство на МедияУики, списъкът определящ гаджетите и в допълнение кодът за действителните откъси, могат да бъдат редактирани само от администраторите на уики. Това е така, защото само потребители, особено доверени на уики общността, трябва да могат да редактират JavaScript код, който се използва от други потребители, тъй като JavaScript може лесно да се използва за отвличане на сметки или шпионски върху хората. Инсталацията се извършва като се копират файловете от папката Gadgets в новата директория на extensions/Gadgets на инсталацията на уикито, след което в края на файла LocalSettings.php се добавят редовете:

require_once( "$IP/extensions/Gadgets/Gadgets.php" );

Maintenance разширението добавя специална страница за изпълнението на различни скриптове за поддръжка. За да има достъп до специалната страница, потребителят трябва да има права за поддръжка. За инсталацията трябва да бъде изтеглен правилният пакет на разширението за използваната версия на МедияУики. Файловете се разархивират и се качват в директория extensions/Maiantenance на инсталацията на уикито. След което в LocalSettings.php файла, в близост до крайния му ред се добавя следното:

//by default all bureaucrats can access this extension.
//change 'bureaucrat' to a different group for allowing a different group instead
$wgGroupPermissions['bureaucrat']['maintenance'] = true;
require_once("$IP/extensions/Maintenance/Maintenance.php");

Функциите, които изпълнява разширението MsUpload са за по-лесното качване на един или множество файлове едновременно, качване на файлове директно в редактора, поддържа се и качването чрез drag’n’drop (влачене и пускане), поставя файла в редактора като линк, променя името на файла. Има и допълнителни функции като добавяне на файлове към действителната категория, поставя файла в редактора като картинка с линк, поставя файла в редактора като изображение-галерия. За да се инсталира това разширение е необходимо файловете да бъдат качени в extensions/MsUpload на уикито и да се добави следното в LocalSettings.php

##Start --------------------------------------- MsUpload
$wgMSU_ShowAutoKat = false;    #autocategorisation
$wgMSU_CheckedAutoKat = false;  #checkbox: checked = true/false
$wgMSU_debug = false;
require_once("$IP/extensions/MsUpload/msupload.php");
##End  --------------------------------------- MsUpload

Nuke е разширение, с което администраторите могат масово да изтриват страниците. Работи на всички сайтове на Уикимедия. Разширението се изтегля, файловете се разархивират и се качват в директорията extensions/Nuke на инсталацията на уики. След това в зависимост на коя версия на МедияУики се инсталира, в LocalSettings.php файла се поставя следния ред:

за версия от 1.17 и нагоре:

require_once("$IP/extensions/Nuke/Nuke.php");

заверсия 1.16 и по-ниска:

require_once("$IP/extensions/Nuke/SpecialNuke.php");

За използването му е нужно да се посети страницата Special:Nuke за масово изтриване на страници, които са наскоро добавени от потребител или някой IP адрес. Специалната страница е в списъка под Special:SpecialPages като масово изтриване (Mass delete). Разширението ParserFunctions подобрява парсера на уикитекста с полезни функции, най-вече свързани с логиката и обработката на низ. От версия 1.15 на МедияУики, ParserFuntsions включи повечето, но не всички, от функциите на StringFunctions разширението, които могат да бъдат включени или изключени. Инсталацията протича като се качат файловете от разархивираната папка ParserFunctions, в директорията на уикито extensions/ParserFunctions и след това в LocalSettings.php се запише реда:

require_once( "$IP/extensions/ParserFunctions/ParserFunctions.php" );

и за да се употребява интегрираната стринг функция функционално, трябва непосредствено след този ред да бъде добавено:

$wgPFEnableStringFunctions = true;

Quiz разширението се инсталира като се създаде папка името Quiz в директория extensions на инсталираното уики и се копират всички файлове в новата директория. Във файла LocalSettings.php се добавя реда:

require_once("$IP/extensions/Quiz/Quiz.php");

Разширението RenameUser предвижда специална страница, която дава възможност на оторизирани потребители да преименуват потребителски акаунти. Това ще доведе и до актуализиране на историята на страниците. Ако е необходимо да се преименува един акаунт в друг е нужно обединяване на потребителя и изтриване на разширението. За да се инсталира се копират файловете в новосъздадената директория от extensions/RenameUser и се добавя

require_once("$IP/extensions/Renameuser/Renameuser.php"); 

в LocalSettings.php файла, за версии от 1.17 нагоре и

require_once("$IP/extensions/Renameuser/SpecialRenameuser.php");

за версии на МедияУики от 1.16 и по-ранни.

Разширението SimpleAntiSpam добавя скрит формуляр в областта на страницата за редактиране като анти-спам/анти-бот проверка. Ако полето не е празно, когато страницата е записана, съхраняването ще бъде прекъснато и ще се покаже общата страница „предизвика се спам филтър“. Разширението се инсталира в директория extensions/SimpleAntiSpam на инсталацията на уикито. Във файла LlocalSettings.php се добавя

require_once( "$IP/extensions/SimpleAntiSpam/SimpleAntiSpam.php" );

Разширението SyntaxHighlight_GeSHi е таг, който показва форматиран изходен код с <syntaxhighlight> маркер. Това разширение добавя осветяване към кода на езиковите настройки. Подобно на таговете <pre> и <poem>, тагът показва кодирането точно по начина, по който е въведен, като се запазва празното пространство. Това разширение също така може да създаде номера на редовете. Инсталацията протича по същия начин както при останалите разширения. Със съхраняване на файловете и копирането им в директория extensions/SyntaxHighlight_GeSHi. В края на файла LocalSettings.php се добавя реда:

require_once("$IP/extensions/SyntaxHighlight_GeSHi/SyntaxHighlight_GeSHi.php");

Ако файлът GeSHi не е сложен в директорията extensions/SyntaxHighlight_GeSHi/geshi, тогава следният ред в SyntaxHighlight_GeSHi.class.php трябва да се промени, за да отговаря на пътя на geshi.php във файла.

require( 'geshi/geshi.php' );

Понякога трябва да се добави абсолютният път до geshi /var/www/html/…/geshi/geshi.php. Има и пряк път, използвайки PHP функцията dirname() с магическата константа __FILE__

require(dirname(__FILE__).'/geshi/geshi.php');

Разширението Vector подобрява елементите от потребителкия интерфейс на облик Вектор. Трябва да се има предвид, че тези функции са достъпни само във Vector, но не и за други облици. Файловете се изтеглят и разархивират, копират се в папка Vector на директорията extensions и се добавя следният ред:

require_once( "$IP/extensions/Vector/Vector.php" );

във файла LocalSettings.php.

Характеристиките могат да бъдат променени като в LocalSettings.php файла се добавят някои редове. Добавяне на предупреждение в редактора, когато потребителя напуска формата на редактиране без промените да бъдат съхранени. Активира се посредством добавянето на:

$wgDefaultUserOptions['useeditwarning'] = 1;

Трябва да се зададе false глобално, за да се деактивира EditWarning.

$wgVectorFeatures['editwarning']['global'] = false;

Позволява на потребителите да активират EditWarning в техните предпочитания:

$wgVectorFeatures['editwarning']['user'] = true;

Могат да се направят още допълнителни настройки, като например, да се сгънат навигационните раздели в горната част, когато пространството е малко:

$wgVectorFeatures['collapsibletabs']['global'] = false;

И позволение на потребителите да активират CollapsibleTabs в техните предпочитания:

$wgVectorFeatures['collapsibletabs']['user'] = true;

Да се направят секции в лявото навигационно меню сгъваеми/разширяващи се. По подразбиране е включено, за да се деактивира CollpsibleNav, трябва глобално да се даде стойност false.

$wgVectorFeatures['collapsiblenav']['global'] = false;

Трябва да се даде позволение да потребителите да активират CollpsibleNav в техните предпочитания:

$wgVectorFeatures['collapsiblenav']['user'] = true;

FooterCleanup по подразбиране е неактивен:

$wgVectorFeatures['footercleanup']['global'] = false;
$wgVectorFeatures['footercleanup']['user'] = false;

Разширено търсене – разширява полето за търсене, когато усилията се фокусират, по подразбиране е неактивно.

$wgVectorFeatures['expandablesearch']['global'] = false;
$wgVectorFeatures['expandablesearch']['user'] = false;

Опростено търсене – подобряване на външния вид и усещане на полето за търсене:

$wgVectorUseSimpleSearch = true;

По подразбиране, обликът Вектор не използва опростената форма на полето за търсене. За да може да се използва функцията на опростеното търсене, тя трябва да се добави към файла LocalSettings.php.

Разширението WikiEditor предлага разширяем интерфейс за редактиране на уикитекст и множество модули с допълнителни функционалности. Начинът на инсталиране е след като се копират файловете в директорията extenions/WikiEditor в инсталираното уики, да бъде добавен следният код в LocalSettings.php файла:

require_once( "$IP/extensions/WikiEditor/WikiEditor.php" );

За да се разреши използването на WikiEditor по подразбиране, но все пак да се позволява на потребителите да го изключват като предпочитание, може да се използва следният код:

$wgDefaultUserOptions['usebetatoolbar'] = 1;
$wgDefaultUserOptions['usebetatoolbar-cgd'] = 1;
$wgDefaultUserOptions['wikieditor-preview'] = 1;

В някои ситуации след инсталиране, WikiEditor може да не се показва в браузъра, но изчистването на кеша на браузъра може да реши проблема.

Лого

Важна част от представянето на един сайт е неговото лого. Логото е графичен елемент или емблема представящ по определен начин, сдружение, корпорация, организация, продукт или отделна личност. Логата могат да бъдат изцяло графични, а също така могат да бъдат придружавани от текст като част от логото. Често логото се използва в средствата за масова комуникация,, като синоним на понятието търговска марка. Дизайнът на логото е много важна част от приложението на графичния дизайн, който от своя страна представя продукта, марката или организацията, чрез която се предават определени стойности, които трябва да бъдат ясно и правилно разбрани от потребителите.

За да бъде логото разбираемо от потребителите и това каква е същината на сайта , който посещават, то трябва да съдържа в себе си важни елементи, които представят и отличават самият сайт. За това трябва много добре да се подберат елементите, с които ще се изгради отличителния знак на сайта.

След изработката на отличителния знак, той трябва да бъде качен на заглавната страница на сайта. Чрез софтуера МедияУики това се осъществява, чрез качването на избрания графичен обект в директорията, в която е инсталиран софтуера на МедияУики. $wgLogo е променливата, която показва графичното лого на МедияУики в горния ляв ъгъл на страницата. За да се замести логото на МедияУики, което е поставено по подразбиране е нужно да бъда изпълнени следните стъпки. Първо се копира логото, което е избрано за създадения сайт в директорията /wiki/skins/common/images. След което в LocalSettings.php файла се намира реда, на който е изписано $wgLogo = "{$wgStylePath}/common/images/wiki.png";, ако не съществува такъв ред може да бъде копиран след последния ред от файла. След това този ред трябва да бъде променен, така че да сочи към логото. Логото трябва да бъде уеб достъпно. Стойността на тази променлива се предава на уеб браузъра, който се използва, за да извика логото. В случай на съмнение, добър начин да се избере какво да се сложи е да се отиде до логото на уеб браузъра и да се постави пълния адрес като стойност на тази променлива. Някои потребители просто заменят файла skins/common/images/wiki.png с тяхното лого, но това не е препоръчително, тъй като логото ще бъде презаписано при актуализиране.

Друга отличителна част за даден сайт е т.нар. favicon, т.нар. икона за бърз достъп, уеб икона на сайт, URL икона или маркер икона. Favicon е файл съдържащ една или повече малки икони, най-често са размери 16х16 пиксела, които са свързани с даден уеб сайт или страница. Тази икона може да се създаде по няколко различни начина. Браузърите, които по принцип подкрепят Favicon обикновено показват иконата на страницата на адрес бара на браузъра и в близост до името на страницата в списъка на отметките. Браузърите, които поддържат интерфейс таб документ, обикновено показват страницата на фавикона точно до заглавието на страницата в раздела и специфичните браузъри използват фавикона като иконата на работния плот. За качването на фавикон икона е необходимо да се качи файла favicon.ico в основната директория на домейна. След което се редактират настройките в LocalSettings.php, като се добави реда $wgFavicon = "$wgScriptPath/favicon.ico";. Трябва да се има предвид, че фавикона трябва да бъде 16х16 или 32х32 пиксела.

Настройки за качването на изображения:

За качването на изображенията е необходимо да се направят някои допълнителни настройки в LocalSettings . Преди потребителят да има право да качва изображения към системата МедияУики, първо трябва да се провери дали Директорията за качване е правилно конфигурирана и може да се записва от процеса на Apache уеб сървър. След което се настройва променливата $wgEnableUploads да бъде истина „true”, за да позволи качването в уеб интерфейса на потребителя. Ето и примерни настройки, които могат да се направят в LocalSettings:

$wgUploadPath = “$wgScriptPath/uploads”; $wgUploadDirectory = “$IP/uploads”;

Следващата променлива трябва да бъде променена на истина:

$wgEnableUploads = true; $wgUseImageResize = true; $wgUseImageMagick = true; $wgImageMagickConvertCommand = “/usr/bin/convert”;

Ако качването на снимки се изисква да бъде извършвано в безопасен режим тогава е необходимо да се създадат директориите images/archive, images/thumb и images/temp и да се направят записваеми, след което трябва да се откоментира следния ред:

$wgHashedUploadDirectory = false;

Започване на нова статия

Начините да се започне нова статия са няколко. Един от тях е като се последва препратка, за която няма все още написано съдържание. Тези препратки по принцип са в червен цвят. След като страницата е отворена излиза съобщение, че страницата не съществува и за да се създаде трябва да започне да се пише в текстовата кутия. След като съдържанието на страницата е въведено е препоръчително да се натисне бутона „ Предварителен изглед“, за да се провери написаното за грешки преди да бъде публикувано в интернет пространството. Ако след това всичко е наред се избира бутона „ Съхранение“. Най-лесният начин да се започне нова статия е като в полето на търсачката се въведе името на желаната статия, след което се натиска бутона „Отваряне“. Трябва да се спазват малки и големи букви и поставянето на интервал между отделните думи. Ако не съществува страница с такова име сайтът подканва потребителя да започне с писането на съдържание към статията. За да може статията да има разбираем вид на пръв поглед, като например създаването на нов раздел и подзаглавие към него, важните думи и изрази, които трябва да се отличават от останалите по важност като бъдат подчертани, удебелени или с наклонен шрифт, за започването на нов ред или абзац и много други текстови обработки са заложени в уики синтаксиса. Модификацията на дадено съдържание в уики синтаксис става много лесно и бързо. Независимо в какъв файлов формат се намира даден текст той може да се копира и да се сложи в кутията за създаване на съдържание на уики, след което с помощта на бутоните в лентата над редактора или с етикети в уикикод може да се форматира всяка част от това съдържание.

Оформление на текстовете

Получер шрифт обикновено се използва само веднъж в рамките на дадена статия , ако са изброени синоними или алтернативи на заглавието и също така може да се използва и при заглави ята на таблици, шаблони, както и при списъците с дефиниции.

За открояване на части от текста най-често се използва курсив ( „Пример“ ). Най-често срещан при наименованието на латинските и биологични видове, думи на чужд език, заглавия на литературни и музикални произведения, филми, видеоигри, вмъкнати цитати и т.н. Полета от програмен код или отделни елементи (променливи, функции и т.н.) се форматират с равно широк шрифт със следните етикети или .

Подчертаването не се препоръчва, тъй като е близко до стандартното оформление на препратките. Също така не е желателно да се използват и изцяло главни и умалени букви, тъй като това се приема като агресия. Номерирането се използва когато е ясен точно броят на изброяваните елементи, в противен случай е препоръчително да се използва точка (bullet).

Форматирането на текста трябва да се ограничи до минимум и да се прилага с мярка, за да не се отклонява вниманието от същественото, а именно енциклопедичната част. Когато трябва да се озаглави даден раздел, то заглавието трябва да е достатъчно кратко и без препратки. Съдържанието в този раздел е необходимо да бъде със сравнителен обем и относителна тежест. Разделите с голям обем често биват структурирани в отделни подраздели, за да бъдат по-удобни за четене, разбиране и редактиране. Не е желателно подразделите да имат голяма дълбочина, по принцип а достатъчни и само три.

При наличието на повече от три раздела в едно ниво на страницата, автоматично се генерира съдържание на страницата. То се разполага в сиво каре и може да бъде скрито, но тъй като представлява графичен елемент по подразбиране е отворено. Всяко ново подзаглавие се създава със знака за равенство в началото и в края на заглавието. Дълбочината на подзаглавията се определя от това колко такива знака за равенство ще бъдат поставени. Колкото повече са знаците, толкова дълбочината на раздела става по-голяма.

Относно използването на различни цветове, препоръчително е те да се употребяват само при шаблони и таблици. Ако цветовете на фона и текста бъдат сменени например с червен или син, могат да създадат проблеми, защото в Уикипедия с червен цвят са отбелязани вътрешните несъществуващи препратки, със светло син са външните препратки и тъмно син цвят - вътрешните активни препратки. Тези неща могат да бъдат променени, но в статиите това не е много желателно. Разполагането на графичните елементи като картинки, шаблони, таблици на място в режим на редактиране, често отговаря на мястото, на което ще бъдат разположени в режим на четене. Освен когато поредицата от картинки в даден раздел, които трябва да се подредят една под друга, прелеят в следващия раздел.

Графични обекти

Картинки

Картинките обикновено се форматират плаващи в дясно или в ляво на страницата, като се поставя пояснителен текст около тях. Естествено картинката трябва да е съобразена с текста и да е точно свързана със съдържанието. Често се случва обаче използването на повече картинки в даден раздел да прелеят в следващия. В този случай трябва да се избягва разполагането на плаващи картинки от ляво и от дясно, те трябва да бъдат редувани зигзагообразно през параграф, или ако са повече от 3 в параграф да бъдат оформени в галерия в края на параграфа. Така всички потребители ще виждат страницата по еднакъв начин, независимо от конфигурацията и настройките на компютъра. От съотношението на текстов и снимков материал зависи това кой от двата варианта ще бъде използван за оформянето на картинките, дали те ще бъдат плаващи картинки или ще бъдат обединени в галерия под текста. Друг често срещан проблем е ако има булетиран абзац. В този случай картинката задължително ще трябва да бъде разположена от дясно, защото ако се сложи отляво може някои потребители да виждат големи бели полета до края на абзаца. Това се получава така, защото булетите се наслагват върху картинката. За картинките, които са в началото на параграф, може да се избере командата за картинка да бъде поставена преди или след заглавието на раздела. За да се спести повече място е препоръчително да се постави пред заглавието. Тогава обаче, за да се направи редакция по картинката ще е необходимо да се отвори предходния раздел за редактиране, в противен случай няма да се види отразяването на промяната на оформлението.

Шаблони

Относно шаблоните те биват вертикални и хоризонтални. Някои шаблони позволяват разполагането на текст около тях, но други не допускат други елементи от страницата около тях и се изисква да са самостоятелни. Традиционното разположение на шаблоните в началото на страницата е вертикално вдясно или хоризонтално на края на страницата, заемайки цялата ширина на страницата. Шаблоните от първия тип позволяват включването на текст и картинки в пространството си. Вторият тип шаблони в зависимост от това как са програмирани могат да заемат пълната ширина на екрана, но в други случаи могат да се съвместяват с други шаблони, плаващи в дясно картинки и др. Тези шаблони могат да се направят самостоятелни чрез командата шаблон:br (column/page break) извикана преди него. При шаблоните от тип „чекмедже“, без значение дали е в сгънат или разгънат вид, е по-добре да бъде самостоятелен на ред, без да дели пространството с други елементи на страницата.

Таблици

Разположението на таблиците е в зависимост от нейната големина. Ако таблицата е тясна, но с много редове е препоръчително тя да е плаваща, за да могат да се използват големите бели полета, които ще се оформят от нея. Ако таблицата обаче е с много колони, без значение каква е дължината ѝ е необходимо тя да не бъде плаваща.

Трета глава -- техническа реализация и визуализация

Указания за инсталиране на уики

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Installation
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Config_script
3. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Configuring_MediaWiki

MediaWiki

MediaWiki е свободен софтуер с отворен код. Той се използва за всички проекти на фондация Уикимедия, всички уикита в Уикия, сред които са и най-големите и известни уикита. Написан е на езика PHP и използва системата за база от данни MySQL или PostgreSQL. MediaWiki се инсталира с основните си функционалноsти, но дава възможност да се добавят допълнителни разширения (Extensions). Потребителският интерфейс е изцяло или частично преведен на повече от 70 езика. Уики софтуерът позволява употребата на т.нар. „свободни препратки“. Има възможност съдържанието да се организира по различни начини. Една от най-ранните функции на MediaWiki е използването на именни пространства. Тези именни пространства представляват представки преди името на страницата. Това позволява разделянето на дискусии, беседи и личните страници на потребителите да се отделят от основното съдържание. Като допълнение към тях е, че страниците могат да бъдат структурирани и с помощта на подстраници. MediaWiki поддържа групирането на сходна информация в създаваните от потребителите категории.

Както всеки софтуер, представен в интернет, така и MediaWiki има своите бъгове и проблеми със защитата. Този софтуер е с приоритет да обработва големи сървъри за Уикипедия и нейните сродни проекти. MediaWiki се характеризира с качество, производителност, възможност за конфигуриране, лекота на използване и т.н. Поради факта, че MediaWiki е проектиран за отворено съдържание, невинаги е подходящо да се използва в ситуации където е нужно да се ограничи достъпът до някои части на уикито. Също така не е подходящ заместител на блогове и форуми.

Инсталация на MediaWiki

МедияУики се инсталира посредством уеб-базиран инсталационен скрипт. Преди да започне употребата му, трябва да се направят някои от следните неща. Като първо трябва да са инсталирани някоя от предпоставките Apache/IIS, MySQL4 или PHP5.След това трябва да се изтегли софтуерния пакет МедияУики и да се качи софтуера на МедияУики на сървъра. Може да се създаде нова база данни за уики. Ако е необходимо да се създаде акаунт на съществуващия уеб сървър трябва да се спазват следните инструкции на управление: Инсталация/създаване на системни сметки. МедияУики може да бъде труден за инсталиране за хора, които не са добре запознати с Apache, MySQL или PHP. За по-напреднали потребители има кратка версия на процеса на инсталиране. Първо трябва да се провери дали системата отговаря на минималните изисквания. MediaWiki може да се изтегли директно от сайта с най-новата версия. Папката с уеб достъпа се разархивира на съответния сървър. Браузъра трябва да се насочи към директорията, в която е извлечена МедияУики. Ако се инсталира на локална машина трябва да се смени домейна в локалхост. Ако е инсталиран на отдалечен сървър трябва да се смени домейна, с името на домейн сървъра. След което се следват инструкциите на екрана за завършване на инсталацията.

За ръчно инсталиране на МедияУики се следват следните стъпки. Изтегля се най-новата версия на софтуера. Изтеглените файлове са в tar.gz формат, което означава, че трябва да бъдат разархивирани преди употреба. Това може да се извърши на място или директно на сървъра.

Ако все още файловете не са качени на уеб-браузъра, сега вече трябва да се направи. Опцията за качване „ Промяна на файловите имена в малки „ трябва да е забранена. Файловете на уеб-директорията се качват на съответния уеб-сървър или чрез директно копиране на разархивираната папка, или чрез използване на FTP клиент като File Zilla. Ако Apache е инсталиран, правилната директория е посочена в httpd.conf файл.

Качената папка се преименува с желаното име в URL. Ако уеб-сървъра е задействан под http://localhost например, преименуван на /w/ директория, което означава, че има достъп до уикито на http://localhost/w/index.php. Да не се използва /wiki/, ако трябва да се използва като кратък URL. Тази преименувана папка ще бъде отнесена като <MediaWiki-folder>.

Подготовка на директориите.

МедияУики 1.16 и по-ранна версия трябва да бъде активна в състояние да пише в директорията <MediaWiki-folder>/mw-config, когато е задействан нейният инсталационен скрипт. Ако все още не е направено, трябва да се променят настройките за достъп за mf-config поддиректорията така, че тя да може да бъде записвана от уеб-сървъра. Ако се използва FileZilla, с десен бутон върху mf-config директорията, се избира атрибути и се отбелязва „Write” под “Owner”.

Забележка: МедияУики трябва да бъде инсталирана в поддиректория на root на документа, а не в самия root на документа. Това е ако желаният домейн my.domain.org например е съпоставен с документа root /home/mysqld/public_html, тогава МедияУики би трябвало да бъде инсталирана в /home/mysqld/public_html/w или подобен. Тогава МедияУики ще бъде валидна под http://my.domain.org/w. Това е от особена важност, ако се използват кратки URL.

Създаване на база от данни

Ако вече има създадена база данни и се знае root паролата за нея, инсталационният скрипт на МедияУики може да създаде нова база данни. Ако това е така може да се пропусне раздела Run за инсталационния скрипт по-долу. Ако не е известна паролата на администратора, например ако е на хостван сървър, ще трябва да се създаде нова база от данни. Трябва да се използва SQLite, MySQL или Postgres за съхранение на действителното съдържание на уики.

МедияУики поддържа SQLite от версия 1.13 до 1.16, която по-висока версия е препоръчителна. SQLite е библиотека от самостоятелна база данни, която съхранява съдържанието на базата данни в един файл. Ако PHP има pdo-sqlite модул, не се изисква допълнителна настройка. На инсталационната страница, ще трябва да се избере името на базата данни и SQLite база данни директория. За директорията на базата данни, инсталаторът ще се опита да създаде стойност по подразбиране извън документа root. Ако се провали, настройките трябва да се направят ръчно на безопасно място, за да се предпази, като я прави достъпна за всеки в интернет.

Също така трябва да се създаде MySQL база данни и потребител, преди да се инсталира МедияУики. Това може да се направи чрез използване на различни контролни панели, като PHPMyAdmin, или може да има възможност да се използва SSH, за да се влезе в дадения хост и да се въведат командите в реда на MySQL. Трябва да се провери съответната документация и да се направи връзка с доставчика на хост, за да се създаде акаунт.

Инсталация под Windows : Изтегля се MySQL msi. Стартира се файла msi и се приема по подразбиране. Когато се създава root акаунт се използва парола, която може да се запомни. Run Start->All Programs->MySQL->MySQL Server->MySQL Command Line Client. Въвежда се root паролата, която току що е създадена и се продължава с инструкциите надолу. Инсталирането продължава. Създава се база данни

wikidb –  grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'localhost' identified by 'password';

Ако съответната база данни не работи на същия сървър като желания уеб сървър, на съответния уеб сървър трябва да се даде име на хост mediawiki.example.com, например :

grant index, create, select, insert, update, delete, alter, lock tables on wikidb.* to 'wikiuser'@'mediawiki.example.com' identified    by 'password';

Ако се използва Postgres трябва да има създадени база данни и потребител, или да се предостави името на Postgres потребителя със „superuser“ привилегии до конфигурационната форма. Често това е база данни на потребителя наречена Postgres. Базата данни, която МедияУики ще използва трябва да има инсталирани plpgsql и tsearch2. Инсталационният скрипт ще се опита да инсталира plpgsql, но може да се наложи ръчно да се инсталира tsearch2, който се използва за търсене на текст в уикито. Има един начин да се направят повечето от настройките. Това е за Уникс-подобни системи и предполага, че вече са инсталирани модулите на plpgsql и tsearch2. В този пример е създадена база от данни наречена wikidb, притежавана от потребител на име wikiuser. От командния ред, трябва да се изпълнят следните стъпки като Postgres потребител:

createuser –S –D –R –P –E wikiuser (въведете паролата)
created –O wikiuser wikidb 

или като super user (по подразбиране Postgres) се изпълняват следните команди в реда на базата данни:

CREATEUSER wikiuser WITH NOCREATEDB NOCREATEROLE NOSUPERUSER ENCRYPTED PASSWORD ‘password’;
CREATE DATABASE wikidb WITH OWNER wikiuser;

Забележка: Ако се използва PostgreSQL 9.0 и нагоре, не е нужно да се добавят pl/pgsql, тъй като той се инсталира по подразбиране.

createlang plpgsql wikidb

Добавяне на Tsearch2. Ако се използва PotgreSQL 8.3x не е нужно да се изпълняват следните стъпки, тъй като е интегриран в ядрото. За да се инсталира Tsearch2 под Windows операционна система е необходимо да се направи следното: трябва да се намери tsearch2 (вероятно в .\PostgreSQL\8.x\share\contrib) и да се копира в директорията postgresql\8.x\ bin. От командният ред на тази директория се въвежда „psqlwikidb < tsearch2.sql-U wikiuser”, ще зададе въпрос за паролата на уики потребителя. Това е. След това трябва да се предоставят права на избор за уики потребителя на tsearch таблиците и да се въведе правилното място.

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfg to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_cfgmap to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "update pg_ts_cfg set locale = current_setting('lc_collate') where ts_name = 'default' and prs_name='default';"

Ако излезе съобщение за грешка подобна на "ERROR: relation "pg_ts_cfg" does not exist" при изпълнение на горните твърдения, трябва наново да се инсталира tsearch2 до базата данни wikidb, но вместо това могат да се използват следните две отделни стъпки:

su – postgres
psql – wikidb –f tsearch2.sql

За PostgreSQL 8.3 или по-късна версия:

su - postgres
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_config_map to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_dict to wikiuser;"
psql -d wikidb -c "grant select on pg_ts_parser to wikiuser;"

Стартиране на инсталационния скрипт. Веднъж след като са завършени всички стъпки, инсталацията може да се завърши през уеб браузъра, основно чрез отиване на index.php URI на браузъра, трябва да се проверят инструкциите посочени в ръководството Config script. Ако наистина има нужда, може да се стартира командния ред на инсталатора или CLI: php maintenance/install.php. Веднъж инсталиран, сървъра трябва да се поддържа сигурен и постоянно да се предоставя актуална информация.

Указания за надграждане на уикито със специализирани разширения - Quiz

1. http://www.mediawiki.org/wiki/Manual:Extensions
2. http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Quiz

Изготвяне на учебното съдържание с електронни тестове -- синтаксиса на Quiz, скрийншоти, резултати от тестването

1. http://en.wikiversity.org/wiki/Help:Quiz

Приложения

1. Речник на понятия свързани с уики / електронно обучение / тестове
2. Сорс код на Quiz